— Коментар от секундантите? — попита той колебливо.
Истрайсиън Д’Арл се окашля.
— С настоящето заявявам, че съм против този дуел, като безсмислен и дребнав. — Изгледа Търбан Орр. — Толкова безсмислен, колкото е и животът на съветника. Ако той умре… — Високият мъж се обърна към Ралик, — домът Д’Арл няма да ви търси възмездие, сър. Освободен сте от тази вина.
Ралик кимна.
Търбан Орр стисна устни. Кучият син щеше да си плати за това, закле се той наум. И се сниши, готов за атака, щом се дадеше знак за началото.
— Изслушахме ви, Истрайсиън Д’Арл — заяви Барук, вдигна пред себе си кърпа и я пусна.
Търбан Орр скочи напред и замахна с едно-единствено плавно движение, толкова бързо, че беше напълно изпънал оръжието си още преди кърпата да падне на плочите. Видя как лявата ръка на противника се изстреля под сабята му, след което се усука нагоре и навън и в свития юмрук блесна къс извит нож. Парирането беше мълниеносно, но Орр го засече, ловко избегна хватката и насочи върха на оръжието отдолу към кръста на опонента си. Не му остана време да забележи втория нож, когато Ралик извърна тялото си настрани и оръжието в дясната му ръка се плъзна в сабята на Орр и я измести. В същия момент убиецът пристъпи напред, лявата му ръка замахна високо и заби острието в шията на съветника. Ралик довърши атаката, забивайки другия нож в гърдите на Орр.
Съветникът се олюля, сабята му издрънча на каменните плочи и той стисна раната на шията си, за да спре бликналата кръв. Движението беше по-скоро рефлекс, тъй като вече издъхваше от раната в сърцето. След миг се строполи.
Ралик отстъпи, вече скрил двата ножа под плаща си.
— Хиляда смърти — прошепна той толкова тихо, че го чуха само Барук и Рейк, — нямаше да ме задоволят. Но ще се примиря с тази.
Барук пристъпи и отвори уста, но замълча, щом видя жеста на Рейк, и се обърна към приближаващия се Истрайсиън Д’Арл.
Мрачните очи на съветника се спряха върху Ралик.
— Бих могъл да заподозра — каза той, — че при този ваш стил бяхме свидетели на професионално убийство. Разбира се, дори Гилдията на убийците не е толкова нагла, че да извърши публично убийство. Следователно нямам друг избор, освен да запазя подозренията за себе си. И да оставим нещата така. Лека вечер, господа. — Обърна се рязко и се отдалечи.
— Мисля — каза Рейк и маскираното му лице се извърна към убиеца, — че двубоят беше доста неравен.
Няколко души се втурнаха и обкръжиха тялото на Търбан Орр. Надигнаха се викове на потрес.
Барук забеляза хладното задоволство, изписало се на лицето на Ралик, и каза:
— Свърши се, Ралик. Прибирай се.
До тях се появи едра закръглена жена в яркозелен, поръбен със злато халат. Беше без маска и се усмихна широко на Барук.
— Здравейте. Интересни времена, нали? — От едната й страна стоеше слуга: държеше поднос с възглавничка и наргиле върху нея.
Ралик отстъпи с лек поклон и ги остави.
Барук въздъхна.
— Здравей, Деръдан. Позволи ми да ти представя лорд Аномандър Рейк. Милорд, вещицата Деръдан.
— Извинете ме за маската — каза й Рейк. — Но най-добре е да не я свалям.
От ноздрите на Деръдан блъвна дим.
— Колегите споделят нарастващата ми тревога, нали? Имам чувството, че наближава буря, и макар Барук да продължава да ни успокоява, предчувствията са си предчувствия все пак, нали?
— Окаже ли се необходимо — каза Рейк, — лично ще се заема със случая. Не съм убеден обаче, че най-голямата заплаха за нас е онази извън градските стени. Подозрение, вещице, нищо повече.
— Мисля — каза предпазливо Барук, — че бихме искали да чуем за тези твои подозрения, Рейк.
Тайст Андий се поколеба, после поклати глава.
— Би било неразумно. Нещата са твърде деликатни, за да ги обсъждаме. Но засега ще остана тук.
Барук изръмжа сърдито, но Деръдан му махна пренебрежително с ръка.
— Вярно е, че Кабалът на Т’орруд не е свикнал да се чувства безпомощен, нали? Вярно е също така, че гъмжи от опасности и всяка може да се окаже лъжлив ход, отвличане, нали? Коварна е императрицата. Колкото до мен, твърдя, че доверието ни е взаимно. — Усмихна се на Барук и добави: — Трябва да поговорим.
Рейк се поклони на дамата.
— За мен бе удоволствие да се запознаем, вещице. — Изгледа ги, докато се отдалечаваха. Слугата с подноса припкаше след вещицата.
Круппе пресрещна един слуга, понесъл тава, отрупана с лакомства, гребна две шепи каквото му попадна подръка, след което се обърна, за да поднови разговора си с Крокъс. И спря. Момчето беше потънало вдън земя.
Тълпата се беше струпала на терасата, някои гости бяха разгневени, но повечето — само объркани. „Но къде е лейди Симтал?“ — питаха се. Някои, ухилени, сменяха тутакси въпроса с „Не къде, с кого?“ Ново предчувствие беше обзело благородниците. Кръжаха като лешояди в очакване да се появи грешната им домакиня.