Главата на Крокъс се въртеше — Подпалвачите на мостове! — но още малко и щеше да се пръсне, когато видя двамата мъже да излизат от сенките, с Апсалар между тях. Изглеждаше упоена, очите й бяха затворени.
Единият мъж каза:
— Майсторе на Гилдията, позволете да ви се представя: капитан Паран от Девети взвод. — Вдиша дълбоко и продължи: — По този въпрос обаче Калам е упълномощен да говори от името на империята.
Воркан отново се обърна към чернокожия.
— Тогава разговорът е започнал.
— И двамата знаем, Майсторе, че Градският съвет не е истинската власт на Даруджистан. И тъй като вие също не сте, стигнахме до заключението, че градските магове действат задкулисно и основният им интерес е да съхранят статуквото. Които и да са те, умеят да се крият добре. Значи можехме да решим просто да избием всеки маг в града, но щеше да отнеме много време и щеше да е ненужна касапница. Вместо това, Майсторе на Гилдията, империята Малазан предлага договор за главите на истинските управители на Даруджистан. По сто хиляди златни джаката. За всеки. Освен това Империята ви предлага мантията на градската власт, съпътствана от титлата Върховен юмрук и всички произтичащи от това привилегии. — Той скръсти ръце.
Воркан помълча, след това каза:
— Императрица Ласийн предлага да ми заплати деветстотин хиляди джаката?
— Ако това е сумата, да — потвърди Калам.
— Кабалът Т’орруд е могъща сила, ефрейтор. Но преди да ви отговоря, искам да науча за съществото, което се приближава от изток. — Лицето й се стегна. — Пет дракона му се опълчиха за малко, предполага се, от Лунния къс. Стигам до извода, че майстор Барук и неговият Кабал са сключили споразумение със Сина на Тъмата.
Калам сякаш се стъписа, но бързо се съвзе.
— Майсторе на Гилдията, приближаващата сила не е наше деяние. Бихме приветствали нейното унищожение от ръцете на Сина на Тъмата. Колкото до скрития ви въпрос, аз бих приел, че съюзът между Тайст Андий и Кабала ще се обезсмисли със смъртта на членовете на Кабала. Не ви молим да убиете Господаря на Лунния къс.
Паран се окашля.
— Майсторе на Гилдията, Лунният къс и империята Малазан са имали сблъсъци и преди. Шаблонът подсказва, че Синът на Мрака е по-вероятно да се оттегли, отколкото да се противопостави сам на нас.
— Точно така — съгласи се Воркан. — Ефрейтор Калам, нямам никакво желание да губя живота на моите убийци в подобно начинание. Само убиец, който е Върховен маг, би могъл да се надява на успех. Следователно приемам договора. Убийствата ще извърша аз. А колкото до плащането…
— Ще бъде доставено по Лабиринт след изпълнението на поръчката — заяви Калам. — Сигурно вече знаете, Майсторе, но самата императрица беше убиец преди. Тя спазва правилата. Златото ще се плати. Титлата и управлението на Даруджистан ще ви бъдат дадени без колебание.
— Прието, ефрейтор Калам. — Воркан се обърна към Ралик. — Започвам веднага. Ралик Ном, задачата, която ти възлагам сега, е жизненоважна. Прецених странната ти способност да спираш растежа на това… това зло нещо. Инстинктите ми подсказват следното: не бива да му се позволи да продължи да расте. Ти ще останеш тук и по този начин ще го държиш в стазис.
— Колко време? — изпъшка той.
— Докато се върна. През това време ще проуча защитите му. А, и още нещо: действията на Оцелот не бяха одобрени от Гилдията. Екзекутирането му изпълни преценката на Гилдията досежно полагащото му се наказание. Благодаря, Ралик Ном. Гилдията е доволна от теб.
Ралик отиде до странния пън и седна на него.
— До скоро — каза Воркан и тръгна през поляната.
Крокъс загледа тримата малазански шпиони, които си зашепнаха нещо сред поляната. После един от мъжете хвана Апсалар за ръка и я поведе през дърветата към задната стена. Останалите двама, капитанът и ефрейтор Калам, гледаха Ралик.
Убиецът се беше хванал за главата и опрял лакти на коленете си, гледаше в земята.
Калам въздъхна и поклати глава. Миг след това двамата тръгнаха към терасата.
Крокъс се поколеба. Част от него го подтикваше да изтича на поляната и да се нахвърли върху Ралик. „Да убият маговете? Да предадат Даруджистан на малазанците?“ Как можеше да позволи такова нещо? Но не помръдна от мястото си, защото го обзе страх, че всъщност не знае нищо за този човек. Щеше ли да го послуша? Или щеше да му забие нож в гърлото? Нещо не му се рискуваше.
Ралик не помръдваше. После се надигна, точно срещу мястото, където лежеше скрит Крокъс.
Крадецът простена.
Ралик му махна.
Крокъс бавно се приближи.
— Добре се криеш — каза Ралик. — И извади късмет, че Воркан не си свали маската — не може да вижда много добре през нея. Е, значи чу?