— Дъх на Гуглата!
На десетина крачки от него Хедж се беше присвил, само главата и раменете му се показваха зад пейката. Очите му лъщяха с магически блясък, познат на чародея, а ръцете му стискаха огромен арбалет, насочен право в Мамът.
От Хедж се изтръгна безсловесен крясък.
Магьосникът извика и за втори път се хвърли към жената. Докато летеше във въздуха, чу познатото „шшат!“ от сапьорския арбалет.
Старата кръжеше над равнината, където доскоро бе стоял Джагътският тиран. Беше стигнал на петдесетина крачки до Силана, а след това бе изчезнал. Но не в полет през Лабиринт, а с по-окончателно изчезване, по-абсолютно и поради това — много по-обаятелно.
Беше славна нощ, битка, която си струваше да се запомни, пък и краят й изобщо не се оказа край.
— Възхитителна загадка — изграчи тя. Старата знаеше, че присъствието й е нужно другаде, но не й се искаше да си тръгне. — Такива ужасни енергии видях! — Тя се изсмя. — Презирам това разсипничество. Чиста глупост! Ех, а сега остават само въпроси, въпроси!
Извърна глава нагоре. Двата соултейкън Тайст Андий на нейния господар кръжаха над нея. Никой не искаше да си тръгне, преди да се разкрие съдбата на Джагътския тиран. Бяха си спечелили правото да го видят — но Старата подозираше, че отговорите така и няма да дойдат.
Силана нададе пронизителен вик, след което се надигна от земята и Лабиринтът, дал начало на полета й, блъвна силна, остра миризма. Главата й се извърна на запад и тя нададе втори вик.
Старата запляска бясно с криле и прелетя ниско над раздраната земя. Издигна се отново в небето и видя това, което бе видяла Силана. Изграчи от радост и предчувствие… и изненада.
— Ето, иде! Най-после иде!
Щом Бързия Бен затвори очи, и последният му Лабиринт се срина. Той се бухна в жената и ръцете й го обгърнаха здраво. Тя изпъшка и също падна повлечена от инерцията му.
Взривът изкара въздуха от дробовете му. Камъните под тях подскочиха и лумналият огън и рояци отломки изпълниха света и заличиха всичко. И настъпи мъртва тишина.
Бързия Бен се надигна. Погледна натам, където доскоро бе стоял Мамът. Каменните плочи ги нямаше, на тяхно място до рухналия фонтан зееше широка и дълбока димяща яма. От стареца нямаше и помен.
— Скъпи чародею — измрънка жената под него. — Живи ли сме още?
Бързия Бен я изгледа и каза:
— Ти си затвори Лабиринта? Умно.
— Затворих го, да, но неволно. Защо да е умно?
— Морантските муниции са земни оръжия. Отворените лабиринти привличат взривната им сила. Тиранът е мъртъв. Заличен е.
И тогава Хедж се озова до него, с разпрана кожена шапка и обгорена буза.
— Добре ли сте? — изохка той.
Чародеят го зашлеви.
— Идиот такъв! Колко пъти трябва да…
— Ама е мъртъв, нали? — сопна се обидено Хедж. — Какво толкова — една димяща дупка в земята — най-добрият начин да се оправим с магове, нали?
Капитан Паран се надигна треперещ на засипаната с отломки тераса, огледа се и погледът му се спря на чародея.
— Уискиджак къде е?
— В гората — отвърна Хедж.
Паран залитна.
— То пък и от теб една полза — измърмори Хедж.
— Бързак!
Магьосникът се обърна и видя приближаващия се Калам. Убиецът спря на ръба на кратера и рече:
— Долу мърда нещо.
Пребледнял, Бързия Бен се надигна и помогна на вещицата също да се изправи.
Приближиха се до дупката.
— Невъзможно! — изпъшка чародеят. В дъното на ямата се оформяше човешка фигура. — Мъртви сме. Ако не и по-лошо.
Трясък откъм дърветата привлече вниманието им и тримата замръзнаха. Обгърнати в странна мъгла коренища се изтръгваха от храсти и трева и жадно пълзяха към кратера.
Обсебеният от Джагът се надигна, разпери ръце и ги размаха.
Корените се увиха около съществото и то заврещя от ужас.
— Азат едиейрман! Не! Взехте ми Финнеста… но оставете мен! Моля ви! — Пипалата настъпваха жадно и се увиваха около крайниците му. Силата на Омтоуз Феллак се затърчи в паническо усилие да се измъкне, ала напразно. Корените повалиха ужасната твар и я повлякоха към градината с писъци.
— Азат? — прошепна слисан Бързия Бен. — Тук?
— Не. Готова съм да се закълна — каза пребледнялата Деръдан. — Казано е, че се надигат…
— Щом силата неокована застраши живота — довърши вместо нея чародеят.
— Знам къде е — каза Калам. — Бен, тоя Джагът ще се измъкне ли?
— Не.
— Е, значи с него приключихме. А с Азата?
Бързия Бен клюмна.
— Зарежи, Калам.
— Е, аз трябва да си ходя — каза припряно Деръдан. — И отново ви благодаря, че два пъти ми спасихте живота.
И хукна към имението.
Дойде и Фидлър. Изглеждаше замаян.