— Ти вярваш ли в късмета, Калам?
— Не — изръмжа убиецът.
Крокъс се ухили щастливо.
— И аз. — И подхвърли монетата във въздуха.
Двамата я изгледаха как се спусна към водата, как блесна веднъж и потъна във вълните.
А на носа Трошачът на кръгове бавно кимна. Змиорката щеше да се зарадва на новината, да не говорим какво облекчение щеше да изпита. После отново извърна очи на запад и се зачуди какво ли ще е, когато престане да живее безименен на този свят.