Хеърлок заговори:
— Ще се скрият в миша дупка. Те са чародеи, не са идиоти.
Трябваше й малко време, докато разбере забележката му. „О, добре. Чародеите на Пейл.“
Дужек погледна замислено Хеърлок и кимна.
— Второ, атакуваме Лунния къс днес.
В другото отделение Върховният маг Тайсхрен се обърна при тези думи и бавно се приближи. Широката му усмивка за миг набразди гладкото му тъмно лице под качулката. Усмивката бързо изчезна и несъстаряващата се кожа отново се изпъна.
— Здравейте, скъпи колеги — каза той ведро и в същото време заплашително.
— Сведи мелодрамата до минимум, Тайсхрен, и всички ще сме много по-щастливи — изсумтя Хеърлок.
Без да обръща внимание на забележката му, Върховният маг продължи:
— Императрицата изгуби търпение с Лунния къс и…
Дужек килна глава на една страна и го прекъсна с тихия си хриплив глас.
— Императрицата е наплашена достатъчно, за да нанесе първа удара и да го нанесе здраво. Кажи го направо, магьоснико. Тук говориш на хора от първата линия. Прояви малко уважение, в името на Гуглата.
Върховният маг сви рамене.
— Разбира се, Върховен юмрук. — Огледа командния кадър. — Вашата група, аз самият и още трима Върховни магове ще ударим Лунния къс до един час. Северната кампания е привлякла повечето обитатели на крепостта. Убедени сме, че Лунният господар е сам. От близо три години само присъствието му беше достатъчно, за да ни държи нащрек. Тази сутрин, колеги, ще изпитаме издръжливостта му.
— И адски ще се надяваме, че през цялото време е блъфирал — добави Дужек навъсено. Дълбоки бръчки прорязаха челото му. — Въпроси?
— За колко време мога да бъда преместен? — попита Калът.
Татърсейл се окашля.
— Какво знаем за Господаря на Лунния къс?
— Съвсем малко, опасявам се — отвърна с присвити очи Тайсхрен. — Че е Тайст Андий — със сигурност. Архимаг.
Хеърлок се наведе и се изплю на пода точно пред Тайсхрен.
— Тайст Андий ли, Върховен маг? Мисля, че можем да сме малко по-точни по този въпрос, нали?
Мигрената на Татърсейл се усили. Усети, че е затаила дъх и следи реакцията на Тайсхрен — на думите на мъжа пред нея, както и на традиционната за Седемте града предизвикателност.
— Архимаг — повтори Тайсхрен. — Може би архимагът на Тайст Андий. Уважаеми Хеърлок — добави той малко по-тихо, — вашите примитивни племенни жестове си остават доста старомодни и някак безвкусни.
Хеърлок се озъби.
— Тайст Андий са първите чеда на Майката Тъма. Усещал си трусовете по магическите лабиринти, Тайсхрен. Аз също. Попитай Дужек за донесенията, идващи от Северната кампания. Древна магия — Куралд Галайн. Господарят на Лунния къс е Старшият архимаг — знаеш името му точно толкова добре, колкото и аз.
— Нищо такова не знам — сопна се Върховният маг, най-после изтървал нервите си. — Може би ще благоволите да ни осветлите, Хеърлок, след което ще ви поразпитам за източниците ви.
— Аххх! — Хеърлок се изпъна в стола си с изпънато от злоба лице. — Заплаха от Върховния маг. Ето, че стигаме донякъде. Отговори ми тогава не това. Защо само още трима Върховни магове? Едва ли сме чак толкова изтънели! И още, защо не направихме това преди две години?
Онова, което се надигаше, готово всеки момент да избухне между Хеърлок и Тайсхрен, бе прекъснато от Дужек, който изръмжа сърдито:
— Защото сме отчаяни и трябва много да бързаме, Хеърлок. Северната кампания е пред разгром. Пета е почти довършена, в името на Гуглата, и няма да може да получи подкрепления до следващата пролет. Работата е, че Лунният господар може всеки момент да изтегли армията си. Не искам да ми се налага да ви изправям срещу цяла армия Тайст Андий и съм адски сигурен, че никак не желая на Втора да й се наложи да отваря два фронта с идващата зад гърба й сила. Лоша тактика, а който и да е този Каладън Бруд, той доказа, че е способен да ни накара да си плащаме за грешките.
— Каладън Бруд — промърмори Калът. — Кълна се, че съм чувал някъде това име. Странно, че не му обърнах достатъчно внимание.
Татърсейл присви очи към Тайсхрен. Калът беше прав: името на командващия Тайст Андий редом до Пурпурната гвардия наистина звучеше познато — но по някакъв странен начин като ехо от древни легенди или може би — от някой епос.
Върховният маг срещна погледа й хладно и преценяващо.
— Необходимостта — обърна се той към всички — от оправдания е отминала. Императрицата е заповядала и сме длъжни да се подчиним.
Хеърлок отново изсумтя.
— Като стана дума за извиване на ръце — все така презрително се усмихваше на Тайсхрен, — помниш ли как си играхме на котка и мишка в Ейрън? В този план се долавя твоята воня. От дълго време драпаш за такъв шанс. — Ухили се дивашки. — Е, кои са другите трима Върховни магове? Чакай да се сетя…