Но ако беше привлякла тук нокътя на нечие безсмъртно присъствие, то трябваше да е на Гуглата — бога на Смъртта. Инстинктите й все пак го отхвърляха. Не вярваше, че е пристигнал бог, но нещо друго все пак беше дошло. Това, което обезсърчаваше магьосническия й ум, беше, че не можеше да реши кой сред обкръжаващите я хора е опасният. Нещо продължаваше да привлича погледа й все към младото момиче. Но детето през повечето време като че ли беше едва наполовина тук.
Гласовете зад нея най-сетне привлякоха вниманието й. Сержант Уискиджак стоеше над Бързия Бен и другия войник, все така коленичили до Хеърлок. Бързия Бен стискаше нещо продълговато, увито в кожи, и гледаше сержанта, сякаш очакваше одобрението му.
Между двамата витаеше напрежение. Намръщена, Татърсейл се приближи.
— Какво правите? — попита тя Бързия Бен, с очи приковани в предмета, стиснат в почти женствените ръце на чародея. Той все едно не я чу — беше приковал очи в сержанта.
Уискиджак я изгледа рязко.
— Давай, Бързак — изръмжа сержантът, обърна се и застана на ръба на хълма, с лице на запад — към планините Морант.
Аскетичното лице на Бързия Бен се изопна и той кимна на приятеля си.
— Приготви се, Калам.
Калам се отпусна, прибрал ръце в ръкавите си. Позата му в отговор на подканата на Бързия Бен й се стори странна, но чародеят сякаш остана доволен. Татърсейл загледа как положи тънките си жилави ръце върху треперещата, оплискана с кръв гръд на Хеърлок. После прошепна няколко обвързващи думи и притвори очи.
— Прозвуча като Денъл — каза Татърсейл и погледна Калам накриво; той стоеше присвит и неподвижен. — Но не съвсем — добави тя бавно. — Някак го изкриви. — След това замълча, забелязала у Калам нещо, което й напомни за змия, готова за удар. Нямаше да е нужно много, за да го предизвика. Само още няколко зле премерени думи, едно невнимателно движение към Бързия Бен или към Хеърлок. Калам беше едър, като мечок, но Татърсейл си спомни как опасно се бе плъзнал покрай нея. „Истинска змия. Този човек е убиец, войник, достигнал следващото ниво в изкуството да се убива. Вече не е просто работа, този човек го харесва.“ И в този момент се зачуди дали тъкмо тази енергия, това кротко обещание за заплаха не я залива с аромата на сексуална напрегнатост. Татърсейл въздъхна. Ден за перверзия.
Бързия Бен продължи да припява обвързващите слова — този път над предмета, който положи до Хеърлок. А тя загледа как къдрещата се на гирлянди сила започна да загръща увития предмет, загледа с нарастващ страх как дългите пръсти на мага се плъзгаха по пластовете кожа. Енергията се изцеждаше от него с абсолютен контрол. Стоеше по-високо от нея в изкуството. Беше отворил Лабиринт, който тя дори не беше усетила.
— Що за хора сте вие? — отново прошепна тя и отстъпи назад.
Очите на Хеърлок се отвориха рязко, вече изчистени от болката. Погледът му намери Татърсейл и на разбитите устни се появи зацапана с кръв усмивка.
— Забравено изкуство, Сейл. Това, което ще видиш, не е правено от хиляда години. — Лицето му помръкна и усмивката се стопи. Нещо лумна в очите му. — Напрегни си ума, жено! Калът и аз. Когато паднахме. Какво видя? Усети ли нещо? Нещо странно? Хайде, помисли! Виж ме. Виж раната ми, виж как лежа! В коя посока се бях обърнал, когато вълната ме порази?
Тя видя пламъка в очите му — на гняв, смесен с триумф.
— Не съм сигурна — отвърна му замислено. — Да, имаше нещо. — Онази отчуждена, разсъдлива част на ума й, която се беше трудила с нея по време на битката, която беше крещяла в тила й при смъртта на Калът, беше изкрещяла в отговор на магическите вълни… за това, че бяха дошли откъм равнината. Очите й се присвиха към Хеърлок. — Аномандър Рейк изобщо не си правеше труд да се цели. Ударите му бяха безразборни. Но онези вълни бяха прицелени, нали? Дойдоха не откъдето трябва. — Трепереше. — Но защо? Защо ще го прави Тайсхрен?
Хеърлок посегна с разкъсаната си длан и стисна наметалото на Бързия Бен.
— Нея използвай, магьоснико. На мой риск.
Мислите на Татърсейл запрепускаха бясно. Хеърлок беше изпратен долу в тунелите с Дужек. А Уискиджак и взводът му бяха долу. Бяха сключили сделка.
— Хеърлок, какво става? — настоя тя, а страхът вкочани мускулите на шията и раменете й. — Какво значи това, да ме „използва“?
— Не си сляпа, жено!
— Тихо — каза Бързия Бен и положи предмета върху разкъсаната гръд на магьосника: постави го много внимателно така, че да е по дължината на гръдната кост. Горният край се опря малко под брадичката му, а долният се изпъна на няколко пръста под онова, което беше останало от торса му. Паяжини черна енергия се запредоха над омачканата кожа.