Бързия Бен прокара длан над предмета и паяжината се разпростря навън. Лъскавите черни нишки се заплетоха в хаотична шарка, която обхвана цялото тяло на Хеърлок, над плътта и през нея, плетката започна да се мени и промяната ставаше все по-бърза и побърза. Хеърлок се изпъна, очите му се облещиха, после падна на гръб. От дробовете му се изтръгна дъх — на бавен и дълъг съсък. После секна в мокро гъргорене и той повече не вдиша.
Бързия Бен седна и погледна към Уискиджак. Сержантът вече се беше извърнал към тях, с неразгадаема физиономия.
Татърсейл изтри потта от челото си с калния си ръкав.
— Е, не подейства. Не успяхте с това, което опитвахте.
Бързия Бен се изправи. Калам взе увития предмет и пристъпи към Татърсейл. Очите на убиеца бяха тъмни, пронизаха я, щом я погледна в лицето. Бързия Бен заговори:
— Вземи го, магьоснице. Прибери го в палатката си и там го развий. И най-важното — не позволявай Тайсхрен да го види.
Татърсейл се намръщи.
— Какво? Просто така? — Очите й се спряха на предмета. — Та аз дори не знам какво приемам. Каквото и да е, не ми харесва.
Момичето заговори точно зад нея, с рязък и обвиняващ глас:
— Не знам какво си направил, чародеецо. Усетих, че ме държите настрана. Беше невежливо.
Татърсейл се обърна към нея, после погледна през рамо към Бързия Бен. „Какво беше това?“ Лицето на черния беше ледено, но тя забеляза мигновен блясък в очите му. Като при страх. Уискиджак я сряза грубо:
— Имаш нещо да кажеш за всичко това ли, новобранец?
Тъмните очи на момичето се плъзнаха към сержанта. После то сви рамене, обърна се и се отдалечи.
Калам подаде странния предмет на Татърсейл.
— Отговори — промълви той с акцента на Седемте града — мелодичен и изразителен. — Всички имаме нужда от отговори, магьоснице. Върховният маг уби другарите ви. Погледнете ни. Само ние останахме от Мостоваците. Отговорите не се… добиват лесно. Ще платиш ли цената?
Тя погледна за последен път безжизненото тяло на Хеърлок — така жестоко разкъсано — и сляпо взрените му в небето очи, и взе предмета. Оказа се много лек. Онова, което лежеше увито в кожената коруба, изглеждаше дребно; щом го хвана, то сякаш се раздвижи и тя усети изпъкналости и ръбове. Вгледа се в мечешкото лице на убиеца и промълви бавно:
— Искам да видя, че Тайсхрен ще получи каквото заслужава.
— Значи се разбрахме — усмихна й се Калам. — Оттук се започва.
Татърсейл усети как стомахът й подскочи от тази усмивка. „Какво ти става, жено?“ Въздъхна.
— Става.
Когато се обърна и закрачи надолу по склона към лагера, улови погледа на момичето. Прониза я хлад. Магьосницата спря.
— Новобранец — извика й. — Как ти е името?
Момичето се усмихна като на някаква шега.
— Сори.
Татърсейл изсумтя, пъхна пакета под мишница и се затътри по склона.
Сержант Уискиджак изрита шлема в краката си и загледа как се затъркаля по склона. Обърна се рязко и погледна сърдито Бързия Бен.
— Стана ли?
Магьосникът погледна към Сори, после кимна.
— Ще привлечете неоправдано внимание към взвода ни — заговори момичето. — Върховният маг Тайсхрен ще забележи.
Сержантът повдигна вежда.
— Неоправдано внимание? Какво, в името на Гуглата, значи това?
Сори не му отвърна.
Уискиджак преглътна резките думи. Как я беше нарекъл Фидлър? „Странна кучка.“ Беше го казал в лицето й, а тя само го изгледа отвисоко с мъртвите си каменни очи. Колкото и да не искаше да й го признае, Уискиджак споделяше грубата преценка на сапьора. Още по-обезпокоителното беше, че това петнайсетгодишно момиченце беше изплашило Бързия Бен почти до лудост и магьосникът не желаеше да говори за това. Какво му беше изпратила империята?
Погледът му се отнесе отново надолу към Татърсейл. Вече пресичаше бойното поле. Гарваните с грак се надигаха от пътя й и кръжаха над нея, разтревожени и уплашени. Сержантът усети, без да се обръща, спокойното присъствие на Калам до себе си.
— Кълна се в дъха на Гуглата — промърмори Уискиджак. — Според онези птици долу нашата магьосница, изглежда, е нещо ужасно.
— Не тя — каза Калам. — Това, което носи.
Уискиджак се почеса по брадата и присви очи.
— Цялата тази работа вони. Сигурни ли сте, че е необходимо?
Калам сви рамене.
— Уискиджак — каза Бързия Бен. — Те все пак ни държаха в тунелите. Мислиш ли, че Върховният маг не е могъл да се досети какво може да се случи?
Сержантът го погледна. Сори стоеше на десетина крачки от тях и не можеше да ги чуе. Уискиджак се намръщи и не отвърна нищо.
След миг тягостна тишина сержантът се обърна и се загледа към града. Последният от легионите на Морант навлизаше под арката на Западната порта. Стълбове черен дим се вдигаха иззад разбитите овъглени стени. Той знаеше нещо за историята на безмилостна вражда между Морант и градовете на доскорошния Свободен град Пейл. Оспорвани търговски маршрути и две основани на търговията сили, хванали се гуша за гуша. И повечето пъти беше надвивал Пейл. Най-сетне като че ли облечените в черна броня воини, дошли отвъд планините на запад — лицата им бяха скрити зад хитиновите забрала на шлемовете им и те си говореха с цъкания и бръмчене, — изравняваха сметката. Смътно, през грака на лешоядните птици, до ушите му достигаха риданията на мъже, жени и деца, издъхващи под вражеския меч.