Калам кимна.
— Дръпнах няколко стари нишки — каза той и примижа срещу ярката утринна светлина. — Някой много нависоко ни е белязал. Може да е самият двор, или благородничеството, може би… слуховете говорят, че отново са се върнали зад кулисите. — Лицето му се изкриви. — А ето, че вече си имаме и нов капитан от Унта, жаден да ни клъцне гърлата. Четирима капитани за последните три години, и нито един от тях не струваше толкова оки сол, колкото му е собственото тегло.
Бързия Бен стоеше на десетина стъпки от тях, на самото било, скръстил ръце. Сега заговори:
— Чу плана. Стига вече, Уискиджак. Тоя човек се изпързаля от двореца право в скута ти по поток от…
— Тихо — измърмори Уискиджак. — Мисля.
Калам и Бързия Бен се спогледаха. Тишината се проточи. Долу на пътя към града трополяха войскови фургони. Останки от Пета и Шеста армии, разнебитени и почти разбити от Каладън Бруд и Пурпурната гвардия. Уискиджак поклати глава. Единствената непокътната сила бяха морантите, а те, изглежда, бяха решили да попълват само полковете на Черните, използвайки Зелените за транспорт… а къде в името на Гуглата бяха Златните, за които толкова много беше слушал? „Все едно, проклети нечовешки копелета.“ От недрата на Пейл все още се изливаше кръв, след техния час на възмездието. Започнеха ли погребалните наряди, извън градските стени щяха да се издигнат още няколко хълма. Големи при това.
Нищо обаче нямаше да остане в памет на хиляда и тристате мъртви Мостоваци. Червеите нямаха нужда да пълзят много далече, за да пируват с техните тела. Това, което смразяваше сержанта до костите, бе фактът, че освен малцината оцелели никой не беше направил сериозно усилие да ги спаси. Някакъв младши офицер им беше поднесъл съболезнованията на Тайсхрен за загиналите на първата линия при изпълнение на войнския им дълг, след което беше разтоварил цял фургон буламач за героизма и саможертвата. Публиката от трийсет и девет войници го беше гледала, без да промълви и дума. След два часа офицерът беше намерен мъртъв в стаята си, удушен професионално с гарота. Настроението беше тягостно — никой в полка нямаше и да помисли за нещо толкова гадно преди пет години. Но сега дори не мигнаха при новината.
„Гарота… прилича на работа на Нокътя.“ Калам бе предположил, че е нагласено, че е машинация, за да бъде дискредитирано онова, което бе останало от Мостоваците. Уискиджак беше скептичен.
Помъчи се да подреди мислите си. Ако имаше някаква схема, то тя щеше да е проста, достатъчно проста, за да мине незабелязана. Но умората го обгръщаше като гъста мъгла. Той вдиша и напълни докрай дробовете си с хладния утринен въздух.
— Новата? — попита Уискиджак.
Калам се надигна със сумтене. Погледът му се зарея нанякъде, далечен и празен.
— Може би — отрони накрая той. — Макар че е доста млада за Нокът.
— Не вярвах в съществуването на чистото зло, преди да се появи тая Сори — каза Бързия Бен. — Но ти си прав, ужасно млада е. Колко време ги обучават, преди да ги пуснат?
Калам сви нервно рамене.
— Петнайсет години, най-малко. И не забравяй, взимат ги малки. На пет-шест.
— Може да е замесена магия, да я прави да изглежда по-млада, отколкото е — каза Бързия Бен. — Високо ниво, но при способностите на Тайсхрен…
— Прекалено очевидно изглежда — измърмори Уискиджак. — Наречи го лошо възпитание.
Бързия Бен изсумтя.
— Само не ми казвай, че го вярваш, Уискиджак. Лицето на сержанта се стегна.
— Темата за Сори е засега приключена. И не ми казвай какво мисля, магьоснико. — Обърна се към Калам. — Добре. Значи смяташ, че империята напоследък се е захванала да избива своите. Смяташ, че Ласийн си почиства къщата, може би? Или някой близо до нея? Отървава се от определени хора. Чудесно. Кажи ми защо.
— Старата гвардия — отговори моментално Калам. — Всички продължават да са верни на паметта на императора.
— Не върви — каза Уискиджак. — Ние все едно измираме. Нямаме нужда от помощта на Ласийн. Освен Дужек в тази армия няма нито един, който поне да знае името на императора, и във всеки случай на никой вече не му пука. Той е мъртъв. Да живее императрицата.
— Но тя няма търпение да го изчака да заглъхне — каза Бързия Бен.
Калам кимна съгласен.
— Губи инерция, един вид. Нещата бяха по-добри… точно този спомен иска да убие.
— Нашата змия в дупката е Хеърлок — каза Бързия Бен и кимна рязко. — Ще стане, Уискиджак. Знам какво правя.
— Ще го направим така, както щеше да го направи императорът — добави Калам. — Ще обърнем играта. Ще си направим своето почистване на къщата.