Конникът се приближи. Когато го видя отблизо, Паран неволно отстъпи назад. Половината лице на мъжа беше изгоряло. Черна кръпка покриваше дясното му око и той държеше главата си странно килната на една страна. Мъжът го поздрави с грозна усмивка и скочи от седлото.
— Значи ти си оня, а? — попита грубо.
— Вярно ли е за Мостоваците? — настоя Паран. — Че са пометени?
— Повече или по-малко. Пет отделения им останаха, там някъде. Около четирийсет души всичко. — Примижа с лявото око и намести очукания шлем на главата си. — Одеве не знаех накъде ще хванеш. Сега знам. Ти си новият капитан на Уискиджак, а?
— Познаваш сержант Уискиджак? — Паран се намръщи. Този Нокът не беше като другите. Каквото и да мислеха за него, пазеха го за себе си, а и на него така му харесваше повече.
— Да тръгваме — каза мъжът. — Можем да говорим и по пътя.
Паран отиде при другия кон и върза торбата си за седлото, изработено в стила на Седемте града, с висок гръб и със сгъващ се напред ефес — беше виждал няколко такива на този континент. Подробност, която бе скътал в ума си. Местните от Седемте града имаха навика да създават неприятности, а и цялата тази Дженабакъзска кампания си беше пълен провал от самото начало. „И това не е съвпадение.“ Повечето от Втора, Пета и Шеста армии бяха събрани от подконтинента на Седемте града.
Поеха в тръс по платото.
Нокътят заговори.
— Сержант Уискиджак си има много последователи тука. Ама се прави, че не го знае. Не е зле да си спомните нещо, което е почти забравено в Малаз — Уискиджак някога командваше рота…
Паран извърна рязко глава. Тази подробност беше грижливо заличена от аналите. Ако можеше да се вярва на Имперската история, това изобщо не беше се случвало.
— … още по времето, когато Дасем Ълтър командваше войската — продължи безгрижно Нокътят. — Точно Седма рота на Уискиджак подгони и изби магьосническия кабал на Седемте града в пустините Пан’поцун. Там сложи край на войната. Разбира се, всичко след това отиде в името на Гуглата, след като Гуглата взе щерката на Ълтър. А и скоро след това, когато умря и Ълтър, всичките му хора изпомряха набързо. Когато бюрократите глътнаха армията. Проклети чакали. А и оттогаз се трепят един-друг, а кампаниите в пъкъла да вървят. — Нокътят се намести в седлото и се изплю покрай лявото ухо на коня.
Паран забеляза жеста и потръпна. В стари времена с него се бе обявявало началото на племенна война между Седемте града. Сега се беше превърнал в символ на Втора армия.
— Да не би да намекваш — подхвърли той, — че историята, която току-що ми разказа, се е превърнала в клише?
— Не и в подробностите — призна Нокътят. — Но някои стари ветерани във Втора са се сражавали с Ълтър не само в Свободните градове, но още при Фалар.
Паран се замисли. Яздещият до него мъж, макар да беше Нокът, беше също така от Втора армия. И беше преживял много премеждия с бойците й. А това предполагаше интересна гледна точка. Погледна го и видя, че се усмихва.
— Какво ти е толкова смешно?
Мъжът сви рамене.
— Мостоваците напоследък са се поразгорещили. Режат ги с новия набор, сякаш се канят да ги разформироват. С когото и да говориш в Малаз, кажеш ли им, че ще си докарат някой бунт, започват да ровят при Мостоваците. Това им го казвам във всеки доклад, но май никой не ме слуша. — Ухили се още по-широко. — Сигурно мислят, че съм минал на другата страна, а?
Паран сви рамене.
— Наредили са ти да ме посрещнеш, нали?
Нокътят се засмя.
— Ама ти май наистина не си в течение, а? Наредиха ми, защото съм последният действащ във Втора. Колкото до Пета и Шеста — забрави. Тайст Андий на Бруд можеха да надушат един Нокът от хиляда крачки. И от тях никой не остана. Моя старши Нокът го удушиха с гарота само преди два дни — но това е друго, нали? А теб те наследих, капитане. Стигнем ли в града, пускам те и това може би ще е последният път, в който ще се видим. Връчваш си пълномощията като капитан на Девети взвод и или ти се изсмиват в лицето, или ти мушкат ножа в окото — и за двете залогът е петдесет на петдесет. Много лошо, но това е.
Пред тях се извисиха портите на Пейл.
— Още нещо — каза Нокътят, загледан в бойниците над портата, — само едно кокалче да ти подхвърля, в случай че Опонн ти се усмихне благосклонно. Тук конците ги дърпа Върховният маг Тайсхрен. Дужек никак не е щастлив, особено след онова, което стана с Лунния къс. Положението между тях е много лошо, но Върховният маг разчита на близката си и постоянна връзка с императрицата и това го държи отгоре. Та значи предупреждавам те. Войниците на Дужек ще го последват. Навсякъде. А това важи и за Пета и Шеста армии. Тук се трупа буря, която всеки момент ще се разрази.