— Немарливо — чу се тънък мъжки глас. — Изненадан съм. — Акцентът беше познат, притегли го към един детски спомен с баща, пазарящ се с търговци от Дал Хон. Отговорът дойде точно над Паран.
— Под око ли ме държиш? — И този акцент позна, беше от Итко Кан, а гласът сякаш беше момичешки или на дете, и все пак той знаеше, че е на убиеца му.
— Съвпадение — отвърна другият с кикот. — Някой… нещо, би трябвало да кажа… е проникнало в нашия Лабиринт. Неканено. Хрътките ми душат.
— Не вярвам в съвпадения.
Отново същият кикот.
— Аз също. Преди две години двамата започнахме своя игра. Просто разчистване на стари сметки. Изглежда, че тук, в Пейл, сме се набутали в съвсем друга игра.
— Чия?
— Този отговор ще го имам съвсем скоро.
— Не се отвличай, Амманас. Нашата цел си остава Ласийн и събарянето на империята, която тя управлява, но не я заслужава.
— Както винаги, храня изключително доверие в теб, Котильон.
— Трябва да се връщам — каза момичето и се отдръпна.
— Разбира се. Този ли е изпратила Лорн, за да те намери?
— Така мисля. Във всеки случай това би трябвало да я подмами да влезе в играта.
— А това желателно ли е?
Двамата се отдалечиха и разговорът заглъхна, и в главата на Паран остана само един звук — непрестанно бръмчене като от въртяща се монета.
4.
Татърсейл изгледа Уискиджак с гняв и заяви:
— Хеърлок е луд. Винаги е бил на ръба, но вече е изровил дупки в Лабиринта си и вкусва от Хаоса. Още по-лошото е, че това го прави по-мощен, по-опасен.
Бяха се събрали в квартирата на Татърсейл, включваща външна стая — където седяха в момента — и спалня с редкия лукс на солидната дървена врата. Предишните обитатели набързо бяха опразнили жилището от всичко по-ценно и преносимо — бяха оставили само по-масивните мебели. Татърсейл седеше на масата с Уискиджак, Бързия Бен, Калам и сапьора Фидлър. Въздухът в стаята беше станал горещ и душен.
— Разбира се, че е луд — отвърна Бързия Бен и погледна сержанта, чието лице оставаше безизразно. Магьосникът добави припряно: — Но това трябва да се очаква. Кълна се в опашката на Финир, та той получи тяло на кукла! Разбира се, че това го е побъркало.
— Колко? — попита Уискиджак магьосника си. — Той трябваше да ни пази гърба, нали?
— Бързия го държи под контрол — намеси се Калам. — Хеърлок търси следи, рови из лабиринтите — ще разбере кой в империята иска да умрем.
— Опасността — добави Бързия Бен, като се обърна към Татърсейл, — е да не го хванат. Хеърлок трябва да се промъква през Лабиринтите по необичайния начин — всички редовни пътеки са заредени с капани.
Татърсейл се замисли над това и кимна.
— Тайсхрен може да го открие или поне да усети, че някой души наоколо. Но Хеърлок използва силата на Хаоса, пътеките, които лежат между Лабиринтите, а това е нездравословно — не само за него, но за всички нас.
— Защо пък за всички нас? — попита Уискиджак.
— Това отслабва Лабиринтите — отвърна Бързия Бен. — Разбрида тъканта, което пък на свой ред позволява на Хеърлок да прониква в тях по своя воля… и отново да се измъква. Но друг избор нямаме. Трябва да му отпуснем въжето. Поне засега.
Магьосницата въздъхна и разтри челото си.
— Тайсхрен е този, когото търсите. Вече ви го казах…
— Това не е достатъчно — отсече Бързия Бен. — Колко агенти използва? Какви са подробностите на плана… какъв е планът? Всичко това по заповед на Ласийн ли става, или Върховният маг е хвърлил око на трона? Трябва да го разберем, в името на Гуглата!