Седна също толкова рязко, колкото беше станал, и посегна за бутилката вино. Когато продължи, гласът му беше малко по-спокоен.
— Във всеки случай това е моето мнение. Самият аз не съм експерт по демони, но съм виждал предостатъчно смъртни мъже и жени, които се държат като демони, когато се наложи. Взводният ми чародей ще се побърка от страх от едно петнайсетгодишно момиче. Щатният ми убиец пуска ножа в ръката си всеки път, щом тя се озове на двайсет крачки от него. — Срещна очите на Татърсейл. — Така че Хеърлок има две задачи вместо една и ако смяташ, че Бързия Бен и Калам са прави в подозренията си, можеш да се оттеглиш — знам как тръгват нещата, когато в свадата се намесят богове. — Бръчките около очите му за миг се изопнаха, докато превърташе спомени в ума си. — Знам — повтори той шепнешком.
Татърсейл бавно издиша — беше затаила дъх, откакто сержантът се бе изправил. Вече разбираше на какво се надява той: искаше Сори да е просто човек, само едно момиче, извратено от един жесток свят. Защото това бе нещо, което той разбираше, нещо, с което можеше да се справи.
— В Седемте града — заговори тя тихо — се разправя, че Първият юмрук на императора — пълководецът на неговите армии — Дасем Ълтър, приел предложението на един бог. Гуглата превърнал Дасем в своя Рицар на Смъртта. Но после нещо се случило, нещо се… объркало. И Дасем отхвърлил титлата, положил клетва за мъст срещу Гуглата — срещу самия Господар на Смъртта. Изведнъж започнали да се месят други асценденти, да манипулират събитията. Всичко свършило с убийството на Дасем, след това с убийството на императора, кръв по улиците, храмове повели война един против друг, били отприщени на воля зли магии. — Замълча, видяла как спомените от онези времена заиграха по лицето на Уискиджак. — Ти си бил там. — „И не искаш да се случи отново, тук и сега. Мислиш, че ако можеш да отречеш, че Сори служи на Сянка, убеждението ти ще е достатъчно, за да оформи реалност. Необходимо ти е да вярваш в това, да спасиш разсъдъка си, защото в живота ти има някои неща, които можеш да преживееш само веднъж. О, Уискиджак, не мога да облекча бремето ти. Виждаш ли, според мен Бързия Бен и Калам са прави.“ — Ако Сянка властва над момичето, тогава следата ще е очевидна — Хеърлок ще я намери.
— Искаш ли да се оттеглиш? — попита сержантът.
Татърсейл се усмихна.
— Единствената смърт, от която се боя, е да умра в невежество. Отговорът ми е „не“. — „Колко храбри думи! Тези хора умеят да предизвикат най-доброто — или може би най-лошото — в мен.“
Нещо проблесна в очите на Уискиджак и той кимна.
— Значи така — изръмжа той и се отпусна в стола. — Фидлър, какво ти се върти в ума? — попита той сапьора, който продължаваше да крачи зад гърба му.
— Имам лошо предчувствие — измърмори мъжът. — Става нещо лошо. Не тук, но е наблизо. Просто… — Спря се, килнал глава на една страна, после въздъхна и отново закрачи неспокойно. — Не, не съм сигурен.
Очите на Татърсейл проследиха жилавия дребничък мъж. Природен талант? Нещо, което действа по чист инстинкт? Много рядко.
— Смятам, че трябва да го слушате — каза тя.
Уискиджак й кимна уморено.
Калам се ухили и плетеница от бръчици обкръжи черните му очи.
— Фидлър спаси живота ни в тунела — обясни той. — Едно от „лошите му предчувствия“.
Татърсейл се отпусна в стола си и скръсти ръце. После попита:
— Е, и къде е Сори в момента?
Фидлър изведнъж се обърна и опули очи към заклинателката. Отвори уста и рязко я затвори.
Другите трима скочиха на крака и столовете зад тях изпопадаха.
— Трябва да тръгваме — изхриптя Фидлър. — Навън има нож. Оцапан е с кръв.
Уискиджак опипа дръжката на меча си.
— Калам, двайсет крачки фронт. — Убиецът се шмугна през вратата и той се обърна към Татърсейл. — Изгубихме я преди два часа. Случва се често. — Лицето му помръкна. — Може да няма връзка с този окървавен нож.
Стаята блесна от лумналата сила, Татърсейл рязко се обърна и се озова лице в лице с Бързия Бен. Чародеят беше привлякъл Лабиринта си. От магията струеше странна, непозната за сетивата й вихрушка от ухания; мощта й я ужаси. Погледът й срещна блесналите очи на чернокожия.
— Би трябвало да те познавам — прошепна тя. — На този свят не съществуват толкова истински майстори, които да не познавам. Кой си ти, Бързи Бен?
Уискиджак се намеси:
— Готови ли са всички?
Чародеят срещу нея само сви рамене.
— Готови.
Уискиджак пристъпи към вратата.
— Пази се, магьоснице.
Миг след това изчезнаха. Татърсейл вдигна столовете, след това си доля вино. „Върховен дом Сянка, и нож в мрака. Започва нова игра. Или старата току-що се обърна.“