Сцените се превъртаха и превъртаха в ума му, мигове с тайнствена важност, със скрито значение, късчета от главоблъсканица, която не можеше да разгадае, оформена от ръце, които не бяха негови, и с невъобразима за него цел. Трепетен страх потече през мислите му, щом усети, че нещо — или някой — бързо пренарежда съществените мигове от живота му, преобръща ги с главата надолу и ги съчетава отново сред сегашните, новите сенки. Странно как насочващата ги ръка си… играеше. С него, с живота му.
Странно изглеждаше тази смърт…
До него стигнаха гласове.
— О, проклятие! — Нечие лице се надвеси над лицето на Паран, взря се в отворените му, празни очи. Лицето на Пикър. — Няма шанс — каза тя.
От няколко крачки встрани се чу гласът на сержант Анци.
— Никой в Девети не би го направил така — каза той. — Не и тук, в града.
Пикър опипа раната на гърдите му. Пръстите й бяха изненадващо меки.
— Не е работа на Калам.
— Ще се оправиш ли тук? — попита Анци. — Ще ида да доведа Хедж и Малът, и който още ми се мерне пред очите.
— Отивай — отвърна Пикър, потърси с пръсти и намери втората рана, на две педи по-надолу. — Тази е дошла по-късно, с дясна ръка. Ударът е слаб.
„Много странна смърт наистина“, помисли Паран. Какво го задържаше тук? Не беше ли заминал в друго… място? Място с гореща, разкъсваща жълта светлина? И с гласове, смътни гласове, неясни, там под арката от… от тълпи, странно привързани на едно място, със затворени очи и отворени уста. Хор от мъртъвци… Беше заминал някъде само за да се върне при тези истински гласове, при тези истински ръце по тялото му? Как можеше да вижда през празното стъкло на очите си, да усеща лекото докосване на ръцете на тази жена по тялото си? А болката, която се надигаше от дълбините като левиатан?
Пикър отдръпна ръце, опря лакти на бедрата си и се надвеси над Паран.
— Добре де, че си умрял, умрял си, но защо все още кървиш, капитане? Тези рани са поне отпреди час.
Болката се добра до повърхността. Паран усети как вкочанените му устни се разтвориха. Ставите на челюстта му изпукаха и той вдиша яростно. И изкрещя.
Пикър скочи, мечът се появи в ръката й сякаш отникъде и тя заотстъпва към отсрещната стена на уличката.
— Шеденул милостиви!
Вдясно от нея се чу тропот на ботуши и тя рязко извърна глава.
— Лечител! Това копеле е живо!
Третата нощна камбана звучно прокънтя из град Пейл и отекна по улиците, опразнени от комендантския час. Заваля ситен дъжд и затули нощното небе с тъмнозлатиста пелена. Пред главната порта на просторното имение на две карета от стария дворец, превърнато в част от казармите на Втора, стояха на пост двама загърнати в плътни черни пелерини морски пехотинци.
— Окаяна нощ — измърмори единият и потрепери.
Другият намести тежката пика на лявото си рамо и се изхрачи в близката канавка.
— Само предположения, драги — отвърна той и поклати глава. — Ако се чувстваш готов да ми подхвърлиш други гениални прозрения, просто ги кажи, чу ли?
— Че аз какво направих? — каза обидено първият.
Вторият внезапно се вкочани.
— Шшт. Някой идва.
Зачакаха напрегнато, стиснали оръжията. Някакъв силует прекоси улицата и излезе на светлината на факлите.
— Стой! — изръмжа вторият пазач. — Приближи се бавно и дано да си по работа тук.
Мъжът пристъпи още крачка напред и каза кротко:
— Калам. Мостоваци, Девети.
Пехотинците останаха нащрек, но Мостовакът се задържа на разстояние; тъмното му лице лъщеше от капките дъжд.
— Каква работа имаш тук? — попита вторият караулен.
Калам изсумтя и се озърна през рамо.
— Не очаквахме, че ще се върнем. Колкото до работата ни, ами по-добре ще е Тайсхрен да не разбере за нея. С мен ли си, войник?
Морският пехотинец се ухили и отново се изхрачи в канавката.
— Калам… ти ще да си ефрейторът на Уискиджак. — В гласа му се долови почтителност. — Каквото поискаш, имаш го.
— Адски вярно — избоботи другият войник. — Бях при Натилог, сър. Ако искате да сме ослепели от дъжда в следващия един час, само кажете.
— Внасяме едно тяло — каза Калам. — Но това изобщо не е ставало по време на вашата смяна.
— Кълна се в Портата на Гуглата, не е — отвърна вторият пехотинец. — Мирно е като Седмата зора.
По улицата се чуха стъпки — идваха няколко души. Калам им махна да се приближат, след което се шмугна вътре, щом първият часовой отключи портата.