— Върховен юмрук — най-сетне проговори той, усетил, че двамата мъже го чакат, — все пак останаха няколко Мостоваци. По-малко са ръцете върху меча. Но мечът все още е остър. Не е в стила ни да улесняваме живота на онези, които са срещу нас — които и да се окажат те. Да си отида просто ей така, кротко… — Сержантът въздъхна. — Е, това би ги устроило, нали? Докато има ръка на меча, една-единствена ръка, Мостоваците няма да отстъпят. Въпрос на чест.
— Чух те — каза Дужек. — А, ето ги, идват.
Уискиджак вдигна глава и очите му проследиха погледа на Върховния юмрук към небето на изток.
Бързия Бен килна глава и изсъска през зъби:
— Хрътките са уловили дирята му.
Калам изруга и скочи на крака.
Седнала на леглото, магьосницата загледа намръщено с помътнелите си очи крачещия из стаята едър като мечок мъж. Стъпките му по стария дървен под почти не издаваха звук. Колкото и едър да беше, Калам сякаш се плъзгаше и това усилваше свръхестественото в сцената с чародея, скръстил нозе и реещ се във въздуха на няколко пръста над пода.
Умората я бе налегнала. Твърде много неща се случваха и всичко ставаше едновременно. Тя тръсна глава и вниманието й отново се върна на Бързия Бен.
Чародеят беше обвързан с Хеърлок, а марионетката беше тръгнала по следата на някого — или на нещо — и го водеше през Лабиринта на Сянка. Хеърлок беше стигнал до самите порти на Владението на Сянката — а след това ги беше преминал.
За известно време Бързия Бен беше изгубил връзка с куклата и тези тягостни минути тишина бяха скъсали нервите на всички. Когато чародеят отново усети присъствието на Хеърлок, той вече не беше сам.
— Вече излиза — обяви Бързия Бен. — Сменя Лабиринтите. С късмета на Опонн, ще се измъкне от Хрътките.
Татърсейл потръпна при това небрежно упоменаване на името на Шута. При толкова много течения, завихрили се под повърхността, непредпазливостта на магьосника като нищо можеше да привлече към тях нежелано внимание.
В стаята като горчив тамян бе надвиснала тежка умора, изпълнена с миризмата на пот и напрежение. След последните си думи Бързия Бен беше свел глава. Татърсейл знаеше, че умът му сега пътува през Лабиринтите, впит в несъкрушима хватка в рамото на Хеърлок.
Калам най-сетне спря пред магьосницата и я погледна в очите.
— А Тайсхрен? — попита той рязко. Ръцете му леко трепереха.
— Той знае, че се е случило нещо. Тръгнал е на лов, но плячката му се изплъзва. — Тя се усмихна на убиеца. — Усещам го как стъпва предпазливо. Много предпазливо. Доколкото може да разбере, плячката може да е заек, а може и да е вълк.
Лицето на Калам си остана мрачно.
— Или Хрътка — промърмори той и пак закрачи.
Татърсейл го зяпна. Това ли правеше Хеърлок? Да привлича Хрътка след себе си? Нима водеха Тайсхрен към гибелна за него засада?
— Надявам се, че не — каза тя и изгледа твърдо убиеца. — Това би било глупаво.
Калам видимо избягваше погледа й.
Татърсейл стана.
— Не глупаво. Безумно! Давате ли си сметка какво може да се развихри тук? Някои вярват, че Хрътките са по-древни от самото Владение на Сянката. Но въпросът не е само в тях — силата привлича сила. Ако един асцендент разтвори тъканта тук и сега, ще дойдат други, надушили кръв. До съмване всички смъртни в този град може да са мъртви.
— Спокойно, мадам — каза й Калам. — Никой не иска в този град да скочи някоя Хрътка. Казах го от страх. — Все още не искаше да я погледне.
Признанието на убиеца стъписа Татърсейл. Срамът беше това, което задържаше очите му настрана от нея. Страхът беше признание за слабост.
— Гуглата да ме вземе — изсумтя тя, — от два часа седя на тоя креват.
Той я погледна в очите и се засмя.
Смехът му беше гърлен и плавен и я зарадва безкрайно.
Вратата на спалнята се отвори внезапно и влезе Малът. Кръглото му лице беше лъснало от пот и зачервено. Лечителят погледна Бързия Бен, после отиде при Татърсейл и клекна пред нея.
— Според всички правила — заговори той тихо — капитан Паран трябваше да е в някоя офицерска дупка с пет стъпки кал върху хубавичкото си лице. — Кимна на Калам, който вече бе застанал до тях. — Първата рана е била фатална, точно под сърцето. Професионална забивка — добави той и погледна многозначително убиеца. — Втората рана е трябвало да го довърши по-бавно, но също толкова сигурно.