Татърсейл зяпна — и след миг разбирането за това, което ставаше, я удари в гърдите като чук.
— Хрътко! — изкрещя магьосницата. — Той иска да изтръгне душата ти! Бягай!
Ръмженето на звяра се усили, но той не помръдна.
Никой от тримата не забеляза как вратата към спалнята се открехна, нито как влезе капитан Паран, загърнат в избеляло вълнено одеяло, покриващо го до глезените. Пребледнял и измъчен, той пристъпи напред с помръкнали очи, приковани в Хрътката. Невидимата битка на волята между Джиър и Хеърлок продължаваше… и тогава Паран направи още една крачка.
Движението привлече погледа на Татърсейл. Тя отвори уста да извика предупредително, но Паран я изпревари. Одеялото се разтвори и под него се показа дълъг меч; той го вдигна и острието блесна. Мечът потъна в гърдите на Джиър и в същия миг мъжът отскочи назад и го издърпа. От гърлото на Джиър се изтръгна рев. Хрътката се олюля, рухна в потрошеното легло и захапа раната, от която швиртеше тъмна кръв.
Хеърлок изкрещя от ярост, скочи и тръгна към Джиър.
Татърсейл изрита куклата към отсрещната стена.
Джиър нададе вой. Около него със звука на съдрано зебло се разтвори тъмен процеп. Звярът вихрено се обърна и скочи в помръкващата сянка. Зевът се затвори и изчезна, оставяйки след себе си вълна от леден въздух.
Смаяна дотолкова, че бе забравила болката, Татърсейл зяпна капитан Паран и окървавения меч в ръцете му.
— Как? — ахна тя. — Как можахте да разкъсате магията на Хрътката? Вашият меч…
Капитанът го погледна неразбиращо.
— Чист късмет, предполагам.
— Опонн! — изсъска Хеърлок — беше успял да стане и гледаше ядосано Татърсейл. — Гуглата дано прокълне тия Шутове! А ти, жено… това няма да го забравя. Ще си платиш — заклевам се!
Татърсейл извърна очи и въздъхна. На устните й плъзна усмивка и думите, които бе изричала преди, сега се върнаха с много по-мрачен смисъл.
— Твърде много ще си зает с оцеляването си, Хеърлок, за да се занимаваш с мен. Ти даде на Сенкотрон повод за размисъл. И тепърва ще съжаляваш, че привлече вниманието му, кукло. Отречи го, ако смееш.
— Аз си се прибирам в кутията — измърмори Хеърлок и се закатери по нея. — Тайсхрен ще дойде до няколко минути. Да не си му казала нищо, магьоснице. — Напъха се в кутията. — Нищичко. — Капакът се затръшна.
Усмивката на Татърсейл се разшири, вкусът на кръв в устата й беше като поличба — мълчаливо, видимо предупреждение към Хеърлок за онова, което му предстоеше — предупреждение, което тя знаеше, че не би могъл да види. От това вкусът на кръв сякаш стана по-сладък.
Опита се да помръдне, но мраз сякаш беше сковал крайниците й. В ума й изплуваха видения, но стени от мрак ги затискаха, преди да са се откроили. И тя усети, че изпада в несвяст.
Някъде наблизо проговори нетърпелив мъжки глас.
— Какво чуваш?
Тя се намръщи, мъчеше се да се съсредоточи. После се усмихна.
— Въртяща се монета. Чувам въртяща се монета.
Втора книга
Даруджистан
5.
В съня си дребничкият дебел мъж се видя как напуска град Даруджистан през портата „Двата вола“ и поема към залязващото слънце. Дрипавите поли на избелялото му червено палто заплющяха от припряната му походка. Нямаше представа колко дълго трябва да върви. Краката вече го боляха.
На този свят имаше нещастия и имаше нещастие. В моменти на съвест той поставяше световните грижи над своите. За щастие, припомни си той, такива моменти бяха редки, а този, каза си, не беше от тях.