При такива трудни обстоятелства други мъже биха се опитали да се оправдаят пред света. Но да отстъпи, даже и когато бил виновен и когато цялото общество застанало против него — това не било присъщо на достопочтения Джон. В Индия той държал диаманта у себе си, желаейки открито да покаже, че не се бои от никакво покушение. В Англия пък държеше диаманта у себе си, желаейки да покаже, че презира всякакво обществено мнение. Ето ви, с една дума, портрета на този човек: характер, който върши всичко напук, а лицето — макар и хубаво — носеше печата на триста дяволи.
От време на време до нас стигаха най-различни слухове за него. Говореше се например, че почнал да пуши опиум и да събира стари книги; че се заловил с някакви странни химически опити; че пиянствувал и се веселял с най-паднали хора в най-подозрителните лондонски заведения. Както и да е, полковникът водел самотен, порочен и забулен в тайни живот. Един и само един-единствен път — след завръщането му в Англия, аз можах да видя лицето му.
Около две години преди времето, за което сега пиша, и година и половина преди неговата смърт полковникът неочаквано пристигна в дома на моята господарка в Лондон. Беше рожденият ден на мис Рейчъл, двадесет и първи юни, и по този случай, както обикновено, бяха надошли гости. Един лакей дойде да ми каже, че някакъв господин желаел да ме види. Аз излязох в хола и там видях полковника — отслабнал, състарен, изтощен и одрипавял, но все тъй дързък и зъл, какъвто си беше и преди.
— Идете при сестра ми — рече той — и й доложете, че съм дошъл да поздравя моята племенница по случай рождения й ден.
Вече няколко пъти полковникът се бе опитвал писмено да се сдобри с моята господарка — с едничката цел (в това съм напълно убеден) да й досажда. Но той за пръв път идваше в нейния дом. Искаше ми се да му кажа, че господарката има гости. Но дяволското изражение на неговото лице ме обезкуражи. Аз отидох да предам молбата на полковника и по негово желание го оставих да чака за отговор в хола. Застанали по-надалечко, слугите се взираха в него, сякаш той беше някаква ходеща адска машина, готова да избухне всяка минута.
Но и моята господарка също притежава — трохичка, не повече — от семейната разпаленост.
— Предайте на полковник Хърнкасл — каза тя, когато и съобщих молбата на нейния брат, — че мис Вериндър е заета и че аз не желая да го видя.
Знаейки, че полковникът не е привърженик на сдържаностите, на които обикновено се подчиняват истинските джентълмени, аз се опитах да склоня господарката си да даде по-вежлив отговор. Ала напразно! Семейната разпаленост тутакси се изсипа върху мен.
— Когато имам нужда от вашия съвет — каза моята господарка, — вие знаете, че аз самата го изисквам. Сега не го желая.
Аз слязох долу с това поръчение, проявявайки обаче достатъчно смелост да го предам в малко по-друга форма.
— Моята господарка и мис Рейчъл съжаляват, че са заети, полковник — рекох аз, — и просят извинение за това, че не ще имат честта да ви видят.
Очаквах, че той ще избухне дори и при тая вежливост, с която предадох отговора на моята господарка. За мое голямо учудване нищо подобно не се случи: полковникът ме изненада, приемайки известието с неестествено спокойствие. Сивите му блестящи очи за миг се втренчиха в мен; той се засмя не високо, както правят другите хора, а някак на себе си — тихо и зловещо.
— Благодаря ви, Бетъридж — каза гой. — Аз няма да забравя рождения ден на моята племенница.
След тия думи той се обърна кръгом и напусна къщата.
Когато след една година отново настъпи рожденият ден на мис Рейчъл, ние чухме, че полковникът е тежко болен. Шест месеца след това — тоест половин година преди времето, за което сега пиша — моята господарка получи писмо от едно твърде високопоставено духовно лице. Писмото й донесе две изумителни семейни новини. Първо, преди да издъхне, полковникът простил на сестра си. Второ, той простил на всички други и краят му бил твърде поучителен. Сам аз (въпреки всички епископи и свещеници) храня искрено уважение към църквата; но същевременно съм убеден, че достопочтеният Джон всякога се е намирал в ръцете на дявола и че последната отвратителна постъпка в живота на този отвратителен човек се е състояла в това (моля за вашето извинение), че той е измамил свещеника…