Това в общи черти е същността на всичко, което разказах на мистър Франклин. Забелязах как той слушаше с нарастващо внимание моя разказ и как съобщението за това, че сестрата отблъснала полковника в рождения ден на неговата племенница, очевидно порази мистър Франклин като изстрел, попаднал точно на целта. Макар и той да не съзнаваше това, аз видях доста ясно по лицето му как тази вест го разтревожи.
— Вие ми разказахте всичко, което знаете, Бетъридж — забеляза той. — Сега е мой ред. Преди обаче да ви разкажа какви открития направих в Лондон и по какъв начин бях замесен в тая работа с диаманта, бих желал да узная следното. По лицето ви ясно личи, стари ми приятелю, че вие не сте разбрали напълно каква е целта на това наше съвещание. Или вашето лице ме лъже?
— Не, сър — отговорих аз. — Моето лице, поне в този случай, отразява истината.
— Тогава, преди да минем по-нататък, ще се постарая — каза мистър Франклин — да ви обясня как аз гледам на всичко това. Пред мене се откриват три много сериозни въпроса, свързани с подаръка на полковника за рождения ден на моята братовчедка Рейчъл. Слушайте ме внимателно, Бетъридж, и ги бройте на пръсти, ако това ще ви помогне — каза мистър Франклин, изпитвайки известно удоволствие да покаже собствената си далновидност, нещо, което отлично ми напомня за времето, когато той беше малко момче. — Въпрос номер едно: бил ли е диамантът на полковника причина за заговор в Индия? Въпрос номер две: заговорът за диаманта последвал ли е полковника в Англия? Въпрос номер три: знаел ли е полковникът, че заговорът се движи подир диаманта и не е ли той умишлено оставил като наследство на сестра си всички неприятности и опасности чрез нейната невинна дъщеря? Ето какво искам да узная, Бетъридж. Не се плашете!
Лесно му беше на него да ме успокоява и предупреждава, когато аз вече се бях поуплашил!
Ако той беше прав, значи в нашия спокоен английски дом изведнъж се е вмъкнал дяволският индийски диамант, а заедно с него и заговорът на тия живи мошеници, насъскани срещу нас от чувството за мъст на един мъртвец. Ето какво беше нашето положение, така както ми го представиха последните думи на мистър Франклин! Чувано ли е нещо подобно — в деветнадесетия век, забележете, във века на прогреса, в страна, ползуваща се от благата на британската конституция?! Никой никога не е чувал нищо подобно и следователно никой не би могъл да го повярва. Въпреки това обаче аз ще продължа моя разказ.
Когато изведнъж се уплашите тъй силно, както се изплаших аз, тази уплаха неминуемо се проявява и във вашия стомах. А щом я почувствувате в стомаха си, вниманието ви се отвлича и вие започвате да нервничите. Аз мълчаливо се размърдах, тъй както си седях на пясъка. Мистър Франклин забеляза как аз се борех с разтревожения си стомах — или дух, ако щете, което е едно и също нещо — и като се спря тъкмо тогава, когато се готвеше да започне своя разказ, рязко ме попита:
— Какво става с вас?
Какво ставаше с мене? На него не казах, но на вас ще кажа, обаче тайно. Искаше ми се да попуша с лулата си и да почета „Робинзон Крузо“.
Шеста глава
Като премълчах желанията си, аз почтително замолих мистър Франклин да продължи. Мистър Франклин отвърна: „Успокойте се, Бетъридж“ — и заговори.
Първите думи на нашия млад джентълмен ни изясниха, че откритието, отнасящо се до нечестивия полковник и неговия диамант, той направил (преди да дойде при нас), когато посетил бащиния си адвокат Хамстед. Когато двамата останали сами следобед, мистър Франклин случайно му заговорил, че неговият баща му поръчал да занесе на мис Рейчъл подарък за рождения й ден. Минали от дума на дума — адвокатът открил на мистър Франклин що за подарък било това и как били възникнали приятелските отношения между покойния полковник и мистър Блейк-старши. Тия обстоятелства бяха тъй необикновени, че аз се съмнявам дали ще мога да ги предам със свои думи. Затова предпочитам да изложа направените от мистър Франклин открития на неговия собствен език.
— Вие си спомняте времето, Бетъридж — каза той, — когато моят баща се опитвал да докаже своите права върху онова нещастно херцогство, нали? Е, по същото това време се върнал от Индия и моят вуйчо Хърнкасл. Баща ми узнал, че у неговия шурей се намирали някакви документи, които биха се оказали полезни при съдебния процес. Той отишъл при полковника уж да го поздрави по случай завръщането му в Англия. Ала полковникът не се лъжел така лесно. „Вие искате нещо, нали? — рекъл той. — Иначе не бихте се решили да рискувате с идването си при мен.“ Баща ми разбрал, че не му остава нищо друго, освен искрено да признае всичко и тутакси открил, че му трябват документите. Полковникът помолил да му дадат един ден да поразмисли. Неговият отговор пристигнал изложен в едно извънредно странно писмо, което моят приятел, адвокатът, ми показа. Полковникът започва с това, че и тон сам искал нещо от баща ми и му предлага да направят приятелска размяна — услуга за услуга. Случайностите на войната (това са неговите собствени думи) го направили владетел па един от най-големите диаманти на света; и той имал основание да смята, че нито самият той, нито неговият скъпоценен камък не ще бъдат в безопасност в нито една къща, в нито една част на света, ако той държи този камък при себе си. Това го принуждавало да даде диаманта на съхранение у друг човек. Този човек лично не се излагал на никакви опасности. Той можел да даде скъпоценния камък за съхранение на някое трето лице — на някой банкер или бижутер, който разполага със специална каса за опазване па скъпоценности. Посредникът не трябвало да прави нищо. Той щял да получава — лично или чрез някое строго поверително лице, на предварително уговорен адрес, в предварително уговорени дни на годината — писмо от полковника с едничкото съобщение, че той е още жив. В случай че на уговорения ден такова писмо не се получи, тогава мълчанието на полковника може да послужи за безспорно доказателство, че той е убит. Само в такъв случай, не и иначе, определените инструкции относно по-нататъшната съдба на диаманта, запечатани и съхранявани заедно с него, трябва да бъдат отворени и изпълнени с най-голяма точност. Ако баща ми се съгласи да приеме тази странна поръка, тогава документите на полковника ще бъдат оставени на негово разположение. Ето какво съдържаше писмото.