— Полковникът не е ли казал, сър — попитах аз, — защо завещава диаманта на мис Рейчъл?
— Не само че казал, но той обяснил това и в своето завещание — отвърна мистър Франклин. — Аз нося със себе си една извадка, която вие ей сега ще видите. Не бързайте, Бетъридж! Всяко нещо с времето си. Вие чухте за завещанието на полковника, сега трябва да чуете какво се случило след неговата смърт. Формалностите изисквали диамантът да бъде оценен. Всички консултирани бижутери тутакси потвърдили изявлението на полковника, че това е един от най-големите диаманти на света. Точната му оценка обаче представлява сериозно затруднение. По своята големина камъкът представлявал истински феномен между диамантите, неговият цвят го поставял в съвсем особена категория и отгоре на всичко това в него се оказал някакъв недостатък — петно в самата му среда. Но дори и с този си недостатък камъкът, според най-ниската оценка, струва двадесет хиляди фунта. Представете си сега изумлението на баща ми: той едва ли не се отказал от отговорността на изпълнител на завещанието, едва ли не станал причина нашето семейство да загуби тази великолепна скъпоценност. Интересът, събуден у него по този повод, го накарал да отвори запечатаните инструкции, съхранявани заедно с диаманта. Адвокатът ми показа тия инструкции заедно с другите документи и — според мен — те ни дават указания за заговора, който заплашвал живота на полковника.
— Значи вие вярвате, сър, че такъв заговор наистина е съществувал? — попитах аз.
— Без да притежавам прекрасния „здрав смисъл“ на моя баща — отвърна мистър Франклин, — аз мисля, че животът на полковника действително се е намирал в опасност, както и той сам е споменавал. Запечатаните инструкции обаче обясняват, че той все пак е починал спокойно в леглото си. В случай че неговата смърт последвала насилствено (тоест, ако от него не се получи предварително уговореното писмо в определения ден), баща ми бил длъжен тайно да изпрати Лунния камък в Амстердам на някой известен майстор шлифовчик, който да го насече на четири или шест отделни камъни. Тия камъни трябвало да бъдат продадени на каквато и да е цена и получената сума употребена за основаването на същата катедра по експериментална химия, за която след това полковникът споменава в завещанието си. Сега, Бетъридж, напрегнете находчивия си ум, съобразете и вижте към какво заключение водят указанията на полковника!
Аз тутакси напрегнах ума си. Ала на него бе свойствена английската бавност, следователно той се обърка, докато най-сетне мистър Франклин не му подсказа това, което той сам трябваше да открие.
— Забележете — каза мистър Франклин, — че целостта на диаманта е била изкусно поставена в зависимост от опазването на живота ма полковника. Той не се задоволил с това, да каже на враговете, от конто се страхувал: „Убийте ме, и вие няма да бъдете по-близо до камъка, отколкото сте сега. Той е там, където вие не можете да го достигнете — в касата на банкера.“ Вместо това той казал: „Убийте ме, и този диамант ще престане да бъде предишният диамант: неговата идентичност ще бъде унищожена“. Какво ви подсказва това?
Тук, както ми се стори, мене ме озари искрица от чудесната прозорливост, свойствена на чужденците.