Аз седях с листовете в ръка напълно вцепенен.
— Помъчете се да простите на бедния мистър Канди — кротко каза неговият асистент Дженингз. — Той е причинил страшна злина, това аз не отричам, но е направил това неумишлено. Прегледайте моите записки и вие ще видите, че ако не беше му попречило заболяването, той е щял да се върне при лейди Вериндър на другата сутрин и да си признае, че се е пошегувал с вас. Мис Вериндър, разбира се, е щяла да чуе за това; тя би го разпитала и по този начин истината, останала скрита цяла година, щеше да бъде известна още на другия ден.
Моето самообладание бе започнало да се възвръща.
— Не мога да се сърдя на мистър Канди в сегашното му състояние! — казах ядосано аз. — Но шегата, която той ми е изиграл, с това не става по-малко вероломна. Аз мога да му простя, но да забравя — никога!
— Няма лекар, мистър Блейк, който в течение на своята медицинска практика да не е извършил подобно предателство. Неоснователното недоверие към опиума (особено в Англия) е разпространено не само сред низшите и слабообразовани съсловия. Всеки лекар с що-годе по-голяма практика бива принуден от време на време да измами своите пациенти така, както мистър Канди е измамил и вас. Аз не оправдавам лошата шега, която той ви е изиграл. Само апелирам към вас за по-точен и по-снизходителен анализ на неговите мотиви.
— Но как е било изпълнено това? — попитал, аз. — Кой ми е дал опиум без мое знание?
— Не зная. Мистър Канди не каза нито думичка по този въпрос по време на боледуването си. Може би вашата собствена памет ще ви подскаже кого би трябвало да подозирате?
— Не.
— В такъв случай. безполезно е да си блъскаме главата над този въпрос. Опиумът ви е бил даден скришом, по един или по други начин. Нека оставим това и поговорим за неща, много по-важни засега. Прочетете моите записки, ако можете. Запознайте се мислено с всичко, което се е случило в миналото. А пък аз възнамерявам да ви предложа нещо крайно смело и неочаквано по отношение на бъдещето.
Тия негови думи ме насърчиха. Прегледах листовете един след друг така, както ми ги бе дал Езра Дженингз. По-малко изписаният лист лежеше отгоре. На него бяха нанесени несвързани думи и откъслечни фрази, които мистър Канди бе изрекъл по време на бълнуванията си:
— „… Мистър Франклин Блейк… и приятен… трябва да понамали високомерието… медицината… признава… безсъние… казвам му… разстроени… лекува… казва… опипването в тъмното… едно и също… в присъствието на всички… му казвам… търсите съня, опипвайки в тъмното… нищо освен лекарството… казва… слепецът води слепеца… разбирал какво значи това… остроумно… проспи… нощ… въпреки острия му език… наистина се нуждае… аптечното шкафче на лейди Вериндър… двайсет и пет грани… без той да знае… утре сутринта… Е, мистър Блейк… лекарство днес… без него… никога… грешите, мистър Канди… отлично… без вашето… поразя… истината… спали отлично… сър… лауданума… да си легнете… какво… сега… медицинската наука…“
Всичко това беше написано само на първия лист. Аз го върнах на Езра Дженингз.
— Това ли сте чули край леглото на болния, сър? — попитах аз.
— Дума по дума — отвърна той, — изпуснал съм само повторенията на една и съща дума, когато преписвах стенографските си записки. Някои думи и фрази той повтаряше десетина пъти, понякога до петдесет пъти в зависимост от това, какво значение приписваше на мислите, които те изразяваха. Повторенията в този случай ми послужиха да възстановя връзката между отделните фрази. Аз, разбира се, не твърдя — добави той, като ми показа втория лист, — че съм успял да възпроизведа точните изрази, които сам мистър Канди би употребил, ако беше в състояние да говори свързано. Но мога да твърдя, че съм проникнал през преградата на несвързаните изложения до неговите постоянни и последователни мисли, намиращи се в основата на всичко това през цялото време. Съдете сам.
Аз погледнах към втория лист, който се оказа ключ към първия.
Тук бълнуванията на мистър Канди бяха записани още веднъж, с черно мастило; а възстановените от неговия помощник думи и фрази с червено. Преписвам тук съдържанието и на единия, и на другия лист така, че бълнуванията и тяхното пояснение да се окажат върху тези страници достатъчно наблизо — за да могат лесно да бъдат сравнени и проверени.
Мистър Франклин Блейк е умен и приятен, но трябва да му се понамали високомерието, с което говори за медицината. Той признава, че страда от безсъние. Казвам му, че нервите му са разстроени и че трябва да се лекува. Той ми казва, че лекуването и опипването в тъмното са едно и също нещо. И това в присъствието на всички гости около масата. Аз му казвам: вие търсите съня, опипвайки в тъмното, ала нищо освен лекарството не може да ви помогне да го намерите. Той ми казва, че бил слушал как слепецът води слепеца и че сега разбирал какво значи това. Остроумно, но аз мога да го накарам да проспи една цяла нощ въпреки острия му език. Той наистина се нуждае от сън; и аптечното шкафче на лейди Вериндър е на мое разположение. Ще му дам двайсет и пет грани лауданум тази вечер, без той да знае; и ще се върна утре сутринта. „Е, мистър Блейк, ще се съгласите ли да вземете малко лекарство днес? Без него вие никога няма да се избавите от безсънието.“ „Грешите, мистър Канди, аз спах отлично миналата нощ и без вашето лекарство.“ И тогава аз ще го поразя, като му открия истината! „Вие сте спали отлично миналата нощ, сър, благодарение на лауданума, който ви бе даден, преди да си легнете. Какво ще кажете сега за медицинската наука?“