— Не.
— Мистър Блейк! Тук има нещо, което трябва да се разясни. Мога ли да ви попитам, откъде знаете, че диамантът се намира сега в Лондон?
Бях задал същия този въпрос на мистър Бреф, когато го разпитвах за Лунния камък при завръщането си в Англия. Отговаряйки на Езра Дженингз, аз повторих това, което сам бях чул от адвоката и което е вече известно на читателя.
Езра Дженингз ясно ми даде да разбера, че моят отговор не го задоволява.
— При всичкото ми уважение към вас и към вашия юридически съветник — каза той, — поддържам първоначалното си мнение, което току-що ви изказах. Разбирам много добре, че то почива само на известни предположения. Но простете ми, ако ви напомня, че и вашето мнение почива само на предположения.
Това негово схващане беше съвършено ново за мен. И аз с нетърпение очаквах да чуя как ще го защити.
— Предполагам — продължи Езра Дженингз, — че под влиянието на опиума сте взели диаманта, за да го скриете на сигурно място; под същото това влияние бихте могли да го скриете някъде във вашата стая. Вие предполагате, че индусите по никакъв начин не биха могли да направят грешка! Те отишли в дома на мистър Люкър заради диаманта — следователно диамантът трябва да се намира у мистър Люкър! Имате ли някакви доказателства, че Лунният камък е бил отнесен в Лондон? Ами че вие не можете дори да отгатнете кой и как го е взел от дома на лейди Вериндър! Имате ли някакви доказателства, че диамантът е бил заложен у мистър Люкър? Той заявява, че никога не е чувал за Лунния камък, а в разписката на неговия банкер се споменава само за някаква скъпоценна вещ. Индусите предполагат, че мистър Люкър лъже, а вие от своя страна предполагате, че те са прави. В защита на моето мнение мога само да кажа, че то е правдоподобно. А какво можете вие, мистър Блейк, разсъждавайки логически, да кажете в защита на вашето мнение?
Това беше силно казано, но същевременно и правдиво.
— Признавам, успяхте да ме разколебаете — казах аз. — Ще ми позволите ли да пиша на мистър Бреф за това, което чух тук от вас?
— Напротив, бих се радвал, ако пишете на мистър Бреф. Като се посъветваме с него, може би ще видим нещата в нова светлина. А сега нека се върнем към нашия опит с опиума. Решихме вие да оставите пушенето още сега, нали?
— Още сега.
— Това е първата крачка. Следващата крачка е да се възпроизведе колкото се може по-точно обстановката, която ви е обкръжавала миналата година.
Но как можеше това да стане? Лейди Вериндър беше мъртва. Рейчъл и аз, докато върху мен падаше подозрението за кражбата, бяхме разделени безвъзвратно. Годфри Ейблуайт пътуваше някъде из Европа. Беше просто невъзможно да се съберат същите хора, които се намираха в дома на лейди Вериндър, когато нощувах за последен път. Тези възражения никак не смутиха Езра Дженингз. Той каза, че отдава твърде малко значение на това — да се съберат същите хора, тъй като би било напразно да се очаква, че те ще вземат същата позиция спрямо мен, която са заемали в миналото. От друга страна, той смяташе — като необходимо условие за успеха на опита — аз да видя около себе си същите предмети, които ме обкръжаваха, когато бях там миналата година.
— И преди всичко — каза той — ще трябва да спите в същата стая, в която сте спали през нощта на рождения ден, и тя трябва да бъде мебелирана и подредена по същия начин, както тогава. Стълбите, коридорът, гостната стая на мис Вериндър също трябва да бъдат възстановени в предишния им вид — така както сте ги видели последния път. Абсолютно необходимо е, мистър Блейк, да се върнат мебелите на старите им места, откъдето може би те сега са преместени. Вие напразно бихте се отказали от вашите пури, ако не получим разрешение от мис Вериндър да възстановим съответната обстановка в нейния дом.
— А кой ще се обърне към нея за такова разрешение? — попитах аз.
— Невъзможно ли е вие да сторите това?
— И дума да не става! След всичко, което се случи между нас след изчезването на диаманта, не мога нито да се видя с нея, нито да й пиша.
Езра Дженингз помълча и се замисли.
— Мога ли да ви задам един деликатен въпрос? — каза той.
Кимнах с глава.
— Правилно ли съм стигнал до заключението, мистър Блейк (съдейки по едно-две неща, които се изпуснахте да кажете), че в миналото сте изпитвали към мис Вериндър… по-необикновени чувства?
— Съвсем правилно.
— Отвърнаха ли ви със същото?
— Да.
— Мислите ли, че мис Вериндър ще прояви интерес към опит, който би могъл да докаже вашата невинност?
— Уверен съм в това.
— В такъв случай аз ще пиша на мис Вериндър… ако ми позволите, разбира се.
— И й разкажете за предложението, което сте ми направили?