— Ще й разкажа за всичко, което се случи днес между нас.
Излишно е да споменавам, че аз с най-голям ентусиазъм приех услугата, която той предложи да ми направи.
— Ще успея да й пиша още с днешната поща — каза той, като погледна часовника си. — Не забравяйте да заключите някъде пурите си, когато се върнете в хотела! Ще намина утре сутринта да разбере как сте прекарали нощта.
Станах да се сбогувам; опитах се да изразя дълбоката си признателност за неговата добрина. Той лекичко стисна ръката ми.
— Помнете това, което ви казах там, на полето — промълви той. — Ако успея да ви окажа тази малка услуга, мистър Блейк, това ще бъде за мен като последен слънчев лъч, проблеснал във вечерния здрач на дълъг и облачен ден.
Ние се разделихме. Това беше на петнадесети юни. Събитията през последните десет дни — всяко едно от тях повече или по-малко свързано с опита, в който бях пасивен участник — са записани дума по дума, така като се случиха, в дневника на помощника на мистър Канди. Там нищо не се скрито и нищо не е забравено. Нека Езра Дженингз ви разкаже как беше проведен и как завърши опитът с опиума.
ЧЕТВЪРТИ РАЗКАЗ
Преписан от дневника на Езра Дженингз
15 юни 1849. Макар че бях прекъсван от пациенти и от моите болки, завърших писмото си до мис Вериндър и успях да го изпратя с днешната поща. Не можах обаче да напиша късичко писмо, както бих желал. Но струва ми се, че го направих ясно. То й предоставя пълната свобода да действува така, както намери за добре. Ако се съгласи да съдействува за извършването на опита, ще значи, че тя се съгласява доброволно, а не от милост към мистър Франклин Блейк или към мен.
16 юни. Станах късно след ужасна нощ: след вчерашното ми взимане на опиум бях измъчван от кошмарни сънища. Ту се лутах в някакво празно пространство, обкръжен от призраците на приятели и вратове едновременно, ту съзирах над леглото си образа на любимата жена, която никога вече няма да видя; фосфоресциращо в тъмната нощ, видението гримасничеше и ми се хилеше. Лекият пристъп на моята болест по обичайното време рано сутринта ми беше дори приятен като желана промяна. Болката прогони виденията и затова беше поносима.
След лошо прекараната нощ станах късно и закъснях за срещата с мистър Франклин Блейк. Намерих го излегнат на дивана; пиеше коняк с вода и гризеше бисквита.
— Започвам тъй добре, колкото може да се очаква след ужасна, неспокойна нощ — каза той. — Нямам никакъв апетит тази сутрин. Същото нещо се случи и миналата година, когато оставих пушенето. Колкото по-скоро бъда готов за втората си доза опиум, толкова по-добре ще се чувствувам.
— Вие ще я получите колкото се може по-скоро — казах аз. — А дотогава сме длъжни на всяка цена да опазим вашето здраве. Ако организмът ви се изтощи, от опита няма да излезе нищо. Трябва да си възвърнете апетита и да вечеряте добре. С Други думи, тази сутрин идете да пояздите на чист въздух.
— Ще пояздя, ако ми намерят кон. Между другото, вчера писах на мистър Бреф. А вие писахте ли на мис Вериндър?
— Да. Писмото замина снощи.
— Много добре. Утре и двамата ще имаме какво да си разкажем един на друг. Не си отивайте още! Искам да ви кажа една-две думи. Вчера вие, струва ми се, изразихте мнението, че нашият опит с опиума няма да се хареса на някои от моите приятели. И имахте пълното право. Аз считам стария Габриел Бетъридж за един от моите приятели; а той се обяви решително против опита, когато го видях вчера. „Вие сте извършили безброй много глупости през живота си, мистър Франклин, но това ги бие всичките!“ Ето мнението на Бетъридж. Но вие няма да погледнете строго на неговите предразсъдъци, когато се срещнете, нали?
Оставих мистър Блейк — трябваше да наобиколя болните си; но и след тази кратка среща е него аз се почувствувах по-добре и по-щастлив.
Къде се крие тайната на привлекателността у този човек за мен? Или това само означава, че аз чувствувам разликата между чистосърдечната любезност, с която той ми позволи да се сближа с него, и безжалостното отвращение и недоверие, с които се отнасят към мен другите хора? Или пък у него наистина има нещо, което ми импонира, което отговаря на моя копнеж за човешко съчувствие — копнеж, преживял самотата и гоненията вече дълги години и ставащ все по-силен и по-силен с приближаването на деня, когато аз ще престана да чувствувам и търпя? Колко безполезни, колко излишни са тези въпроси! Мистър Блейк пробуди в мене нов интерес към живота. Нека бъда доволен от това; защо ми трябва да се опитвам да разбера в какво се състои този нов интерес?