17 юни. Тази сутрин мистър Канди ми съобщи, че ще отиде да погостува за две седмици на един свой приятел в Южна Англия. Той ми даде множество специални наставления, бедният, във връзка с неговите болни, сякаш продължаваше да има все толкова много работа, колкото бе имал преди заболяването си. Неговата практика е твърде ограничена сега. Другите лекари са го изместили. А и никой, който има друга възможност, няма да се обърне за помощ към мен.
Може би е цяло щастие, че доктор Канди ще отсъствува тъкмо по това време. Той би се оскърбил, ако не го осведомя за опита, който предприемам с мистър Блейк. А пък аз едва ли мога да зная какви неочаквани неща ще се случат, ако го посветя в моята тайна. Но така е по-добре. Много по-добре.
След заминаването на мистър Канди раздавачът ми донесе отговора на мис Вериндър.
Очарователно писмо! То ми внушава най-високо мнение за нея. Тя не се и опитва да скрие своя интерес към нашия опит. Казва ми по най-мил начин, че моето писмо я е убедило в невинността на мистър Блейк, без да има ни най-малката нужда (що се отнася до нея) от каквито и да било по-нататъшни доказателства. Тя дори се упреква — твърде неоснователно, бедната! — в това, че сама не е разгадала тайната още на времето. Причината за всичко това се крие очевидно не само във великодушното й желание по-скоро да поправи несправедливостта, с която неволно се е отнесла към друг човек. Ясно е, че тя не е преставала да го обича през цялото време на тяхното отчуждаване един от друг. На много места в писмото й нейната радост от откритието, че той заслужава да бъде обичан, се разкрива по най-невинен начин през всичките общоприети формалности въпреки сдържаността, която изисква едно писмо, адресирано до непознат човек. Възможно ли е (питах се аз, докато четях това възхитително писмо) от всички хора на света именно аз да съм избран да посреднича за одобряването на тези двама влюбени? Моето собствено щастие бе потъпкано, моята обич ми бе отнета. Нима ще доживея да видя щастието на други хора, устроено от моите ръце, тяхната възродена любов, причината за която ще бъда аз! О, милостива смърт! Нека видя всичко това, преди ти да ме грабнеш, преди да ми пошепнеш: „Почини си най-сетне!“
Писмото съдържаше и две молби. Първата беше да не показвам това писмо на мистър Франклин Блейк. Имам право да му кажа само, че мис Вериндър на драго сърце предоставя своя дом на наше разположение; но нищо повече.
Тази нейна молба е лесна за изпълнение. Обаче втората й молба ми причинява сериозни затруднения.
Незадоволена от това, че е писала на мистър Бетъридж, давайки му нареждане да изпълнява всички мои разпореждания, мис Вериндър ме моли да й позволя да ми помогне, като лично ръководи възстановяването в предишния й вид на нейната гостна стая. Тя чака само една дума от мен, за да дойде в Йоркшир и присъствува в качеството си на свидетел през нощта, когато опитът с опиума ще бъде проведен за втори път.
Тук отново се крие някаква причина; и на мен ми се струва, че мога да я отгатна.
Това, което ми забранява да кажа на мистър Франклин Блейк, тя (според мен) с нетърпение иска да му каже сама, преди да бъде извършен опитът, който трябва да възстанови неговата репутация в очите на другите. Разбирам и се възхищавам от това великодушно желание по-скоро да го оправдае, без да дочака и види дали неговата невинност ще бъде доказана, или не. Тя иска, бедната, да изкупи вината си за неволно нанесената му обида. Но това не може и не бива да стане. Никак не се съмнявам, че вълнението, което една среща между тях ще възбуди и у двамата, пробуждайки приспани чувства; възобновявайки стари спомени, събуждайки нови надежди, със своето въздействие върху мозъка на мистър Блейк ще се окаже гибелна за успеха на нашия опит. И без това е доста трудно да се възпроизведат у него същите настроения, които са го обладавали миналата година. И ако сега той бъде развълнуван от нови интереси и нови чувства, тогава опитът ще излезе просто безрезултатен.
И все пак, макар и да зная всичко това, нямам достатъчно душевни сили да я разочаровам. Трябва да се помъча да намеря някакъв изход, който би ми позволил да кажа „да“ на мис Вериндър, без да се лишавам от възможността да окажа обещаната на мистър Франклин услуга.
Два часа. Току-що се върнах от посещението си при болните, като разбира се, най-напред се отбих в хотела.
Според думите на мистър Блейк той бе прекарал и тази нощ така, както предишната. Спал малко, на пресекулки; но сега се чувствува по-добре, тъй като бил спал вчера следобед. Този следобеден сън несъмнено е бил резултат от ездата, която му препоръчах. Боя се, че ще трябва да му забраня тези съживителни разходки на чист въздух. Той не трябва да бъде напълно здрав, но не трябва да бъде и много болен.