Мистър Блейк още не е получил известие от мистър Бреф. Той с нетърпение искаше да узнае дали съм получил отговор от мис Вериндър.
Съобщих му само това, което ми беше позволено да му кажа, и нищо повече. Излишно беше да измислям някакви причини, за да не му покажа писмото на мис Рейчъл. Той ми каза с нескрита горчивина — бедният! — че разбира деликатното положение, което ми пречи да сторя това.
— Тя се съгласява, разбира се, от учтивост и чувство, на справедливост — каза той. — Но си остава на същото мнение за мен и чака да види резултата.
На мен много ми се искаше да му загатна, че сега пък той е несправедлив към нея така, както тя е била несправедлива към него. Но като поразмислих малко, се отказах: не трябва да я лишавам от двойното удоволствие — да го изненада и да му прости.
Посещението ми при мистър Блейк беше много кратко. След изживяното през миналата нощ аз бях принуден да се откажа от обичайната си доза опиум. И, разбира се, страшните болки се появиха отново. Почувствувах приближаването на припадъка и побързах да си изляза, за да не изплаша и натъжа мистър Блейк; Този път припадъкът продължи само четвърт час и ми остави достатъчно сили, за да не прекъсвам работата си.
Пет часа. Отговорих на писмото на мис Вериндър.
Предложеният от мен план, ако тя само го приеме, съчетава интересите и на двете страни. След като й изложих всичките си доводи против една среща с мистър Блейк преди опита, аз я посъветвах така да си нареди програмата, че да пристигне тук тайно същата вечер, когато ще проведем опита. Тръгвайки от Лондон със следобедния влак, тя може да забави пристигането си тук докъм девет часа. По това време аз вече ще съм настанил мистър Блейк в неговата спалня; по този начин мис Вериндър ще има възможност да отиде и остане в стаята си, докато, дойде време за даване на опиума. Когато това бъде направено, тя ще може да наблюдава резултатите заедно с всички нас. На сутринта тя ще може да покаже на мистър Блейк (ако пожелае) своите писма от мен и по този начин да го убеди, че в нейните очи той е бил оправдан още преди неговата невинност да бъде фактически доказана.
Такова беше приблизително съдържанието на моето писмо до мис Вериндър. Това е всичко, което мога да свърша за днес. Утре трябва да видя Бетъридж и да му дам указания за подреждането на къщата.
18 юни. Пак закъснях да отида при мистър Франклин. Имах ужасни болки рано сутринта, а след тях почувствувах слабост, изтощение; това продължи няколко часа. Струва ми се, че въпреки мъчителните кошмари, които ми причинява опиумът, аз ще бъда принуден да посегна към него за стотен път. Ако трябваше да мисля само за себе си, аз бих предпочел острата болка пред страшните сънища. Но физическите страдания ме изтощават. Ако допусна да бъда напълно изнемощял, тогава може да се окажа безсилен да помогна на мистър Блейк, когато той ще има най-голяма нужда от мен.
Беше вече към един часа, когато най-после отидох днес в хотела. Това посещение, дори и при моето болнаво състояние, се оказа твърде забавно благодарение на присъствието на Габриел Бетъридж.
Бетъридж беше вече в стаята, Когато влязох. Той отиде към прозореца и се загледа навън, докато задавах обикновените въпроси на своя пациент. Мистър Блейк пак беше спал лошо и тази сутрин се чувствуваше много по-измъчен.
Попитах го дали не е получил известие от мистър Бреф.
Да, той получил очакваното писмо. Мистър Бреф изказал решителното си неодобрение на опита, на който се бе решил неговият приятел и клиент по мой съвет. Нашият план бил вреден — защото възбуждал надежди, които никога не могат да се осъществят. Освен това той бил съвсем непонятен и приличал на шарлатанство от рода на месмеризма, ясновидството и прочие. Това щяло да обърне наопаки къщата на мис Вериндър и накрая щяло да разстрои самата мис Вериндър. Мистър Бреф разказал за нашия план (без да споменава имена) на един прочут лекар, а прочутият лекар се усмихнал, поклатил глава и не казал нищо. Въз основа на това мистър Бреф протестирал срещу нашите намерения.
Следващият мой въпрос се отнасяше до диаманта. Представил ли беше адвокатът някакво доказателство за това, че Лунният камък се намира в Лондон?
Не, адвокатът просто отказвал да говори по този въпрос. Той бил уверен, че Лунният камък е заложен у мистър Люкър. Неговият знаменит приятел и пътешественик мистър Мъртуейт (никой не може да отрече, че той познава отлично характера на индусите) също бил уверен в това. При тези обстоятелства и бивайки крайно зает, той бил принуден да не влиза в какъвто и да е спор относно някакви си доказателства. Времето щяло да покаже; и мистър Бреф бил готов да почака.