Мисис Меридю ме поздравява и заявява, че не претендира да разбира от научното значение на въпроса, по който аз си кореспондирам с мис Вериндър. Ръководейки се от общоприетите възгледи обаче, тя мисли, че има право да изрази своето мнение. На мен, смята мисис Меридю, вероятно не ми е известно, че мис Вериндър е само на деветнадесет години. Да се позволи на една тъй млада девойка да присъствува без компаньонка в къща, пълна с мъже, където ще се извършва някакъв медицински опит, е нарушение на благоприличието — нарушение, което мисис Меридю не може да допусне. Тя смята за свой дълг да пожертвува личните си удобства и да придружи мис Вериндър до Йоркшир, ако нещата не се променят. Ето защо тя ме моли да помисля по този въпрос, тъй като мис Вериндър не признавала ничие друго мнение освен моето. Може би нейното — на мис Вериндър — присъствие при опита не ще бъде тъй необходимо и тогава една моя дума би освободила както мисис Меридю, така и мен от неприятни отговорности.
Преведени на прост английски език, тези условни вежливости означават, доколкото разбирам, че мисис Меридю смъртно се бои от общественото мнение. За нещастие тя се обръща с тази молба към човек, който най-малко от всичко на света уважава това мнение. Аз няма да разочаровам мис Вериндър; няма да отлагам срещата и сдобряването на двама млади хора, които се обичат и които са били разделени доста дълго време. Преведено от прост английски език на езика на условните вежливости, това ще рече: мистър Дженингз има честта да изрази своите уважения към мисис Меридю и съжалява, че не може да направи нищо повече по този въпрос.
Тази сутрин мистър Блейк продължава да се чувствува все така. Ние решихме да не безпокоим Бетъридж днес. И утре няма да бъде късно за нашия преглед.
20 юни. Безсънието почва да нарушава спокойствието на мистър Блейк. Колкото по-скоро стаите бъдат приведени в предишния им вид, толкова по-добре.
На път към имението тази сутрин мистър Блейк — с известна нерешителност — се посъветва с мен относно писмото (препратено му от Лондон), което получил от детектива Къф.
Мистър Къф пише от Ирландия. Той съобщава, че е получил (чрез своята икономка) визитната картичка с бележката, която мистър Блейк оставил за него в дома му край Доркинг, и го уведомява, че по всяка вероятност ще се върне в Англия след една седмица, а може и по-рано. А дотогава той моли мистър Блейк да му обясни защо желае да говори с него относно Лунния камък (както бил споменал в бележката си). Ако Мистър Блейк може да го убеди, че той — детективът — е направил сериозна грешка при миналогодишното си разследване, той ще счита за свой дълг (след щедрото възнаграждение, получено от покойната лейди Вериндър) да се остави на разположение на мистър Блейк. Ако ли не, той моли да бъде оставен на спокойствие в своята тиха цветна градина.
След като прочетох това писмо, без да се колебая ни най-малко, посъветвах мистър Блейк да пише на детектива Къф за всичко, което се бе случило от прекъсването на следствието досега, и да предостави на него сам да си извади заключението въз основа на тези факти.
Като поразмислих малко, също така посъветвах мистър Блейк да покани детектива Къф да присъствува при провеждане на опита, ако успее да се върне в Англия дотогава. Във всеки случай той ще бъде един ценен свидетел и ако моето предположение, че ще открият диаманта в стаята на мистър Блейк, се окаже погрешно, съветите на детектива биха допринесли много за по-нататъшните издирвания, в които аз вече не ще мога да участвувам. Това мое последно съображение очевидно накара мистър Блейк да се реши. Той обеща да последва съвета ми.
Когато навлязохме в главната алея, която води към къщата, ударите на чук ни известиха, че работата по възстановяването е в разгара си.
Бетъридж, нахлузил по този случай червена рибарска шапка и зелена престилка от дебел памучен плат, ни посрещна в предния хол. Щом ме видя, той тутакси извади бележника и молива си и упорито започна да записва всичко, което му казвах. Накъдето и да погледнехме, ние намирахме, както бе предсказал и мистър Блейк, че работата напредваше толкова бързо и акуратно, колкото би могло да се очаква. Но в долния салон и в стаята на мис Вериндър предстоеше да се извършат още много неща. Изглеждаше съмнително дали къщата ще бъде готова до края на седмицата.
След като поздравих Бетъридж за големия напредък (той настойчиво хващаше молива всеки път, когато си отварях устата, отказвайки същевременно да обърне макар и най-малкото внимание на думите на мистър Блейк) и след като обещах да наминем пак след един-два дена, ние се наканихме да си тръгнем, като излезем през задния вход. Но преди да се измъкнем от долния коридор, Бетъридж ме спря тъкмо когато минавахме пред вратата на неговата стая.