— Мога ли дави кажа няколко думи насаме, сър? — попита той с тайнствен шепот.
Аз, разбира се, се съгласих. Мистър Блейк отиде да ме почака в градината, а пък аз влязох с Бетъридж в неговата стая. Очаквах да чуя молба за някаква нова отстъпка като молбите за препарирания бухал и крилото на Купидон. Но за голямо мое учудване Бетъридж поверително сложи ръката си върху моята и ми зададе следния странен въпрос:
— Мистър Дженингз, запознат ли сте вие с „Робинзон Крузо“?
Отговорих му, че съм чел „Робинзон Крузо“, когато бях дете.
— И оттогава не сте го чели? — попита Бетъридж.
— Оттогава не съм го чел.
Той отстъпи няколко крачки назад и ме погледна с израз на състрадателно любопитство И суеверен страх.
— Той не е чел „Робинзон Крузо“ от малък — каза Бетъридж, говорейки на себе си. — Нека видим какво впечатление ще му направи „Робинзон Крузо“ сега!
Бетъридж отвори шкафа, намиращ се в ъгъла, и извади една мръсна и окъсана книга, от която силно лъхна на тютюн, когато започна да й прелиства страниците. Като намери търсеното място, той ме помоли да отида при него, все още мърморейки си тайнствено.
— Във връзка с този ваш фокус-покус, сър, с лауданума и мистър Франклин Блейк — започна Бетъридж, — докато работниците се намират в къщата, задълженията ми като слуга взимат връх над чувствата ми като човек. Но щом работниците си отидат, чувствата ми като човек взимат връх над задълженията ми като слуга. Много добре. Миналата нощ, мистър Дженингз, в главата ми здраво заседна мисълта, че това ваше медицинско начинание ще свърши зле. Ако бях се поддал на това тайно внушение, аз със собствените си ръце щях да изхвърля мебелите вън от стаите и на сутринта щях да разгоня работниците.
— С радост и удоволствие узнавам от това, което видях горе из стаите, че вие сте устояли на това тайнствено внушение — казах аз.
— „Устоял“ не е точната дума — отвърна Бетъридж. — Аз се борих, сър, борих се с безмълвните подбуди в душата ми, теглещи ме на една страна, и със записаните в моя бележник разпореждания, блъскащи ме на друга — докато (позволете ми да кажа) мене ме обля студена пот. Намирайки се в такова страшно душевно разстройство и телесно изтощение, къде трябваше да потърся помощ и облекчение? Само при извора, който никога не ми е изменил през последните тридесет години, и най-вече — в тази книга!
Той удари книгата с длан и от нея се разнесе още по-силен дъх на тютюн.
— И какво намерих тук — продължи Бетъридж, — още на първата отворена страница? Страшни редове, сър, на страница сто седемдесет и осма: „След тия и много още подобни Размишления аз впоследствие си съставих следното правило; че когато и да открия в Душата си тези тайни Намеци и Указания, внушаващи ми да свърша или да не свърша някоя предстояща Работа, да тръгна или да не тръгна на Път, аз никога не пропускам да се подчиня на тайното Внушение“. Да пукна на място, мистър Дженингз, ако това не бяха първите думи, които се изпречиха пред очите ми тъкмо тогава, когато аз самият се опълчвах срещу тайното Внушение. Вие не виждате в това нищо необикновено, нали, сър?
— Аз виждам само едно случайно стечение на обстоятелствата и нищо повече.
— И вие не чувствувате ни най-малките колебания, мистър Дженингз, относно това ваше мероприятие?
— Ни най-малко.
Бетъридж ме загледа втренчено и мълчаливо. Затвори шумно книгата, прибра я старателно в шкафа, обърна се и пак се загледа втренчено в мен. После заговори.
— Сър — каза сериозно той, — лесно може да бъде извинен човек, който от детинство не е чел „Робинзон Крузо“. Желая ви всичко хубаво!
Той се поклони ниско, отвори вратата и ме остави сам да търся изхода към градината. Срещнах мистър Блейк, който се връщаше към къщи.
— Няма нужда да ми казвате какво се е случило с вас — рече той. — Бетъридж е пуснал в ход последната си карта: направил е ново пророческо откритие в „Робинзон Крузо“. Показахте ли уважение към неговата любима приумица? Не? Оставили сте го да разбере, че не вярвате в „Робинзон Крузо“? Мистър Дженингз, вие сте паднали в очите на Бетъридж тъй ниско, че няма накъде повече. Отсега нататък можете да говорите и да вършите каквото си искате — вие ще видите, че той вече няма да ви продума!
21 юни. Днес моят дневник ще трябва да се задоволи само с няколко реда.
Мистър Блейк за пръв път прекарва толкова лоша нощ. Бях принуден против волята си да му предпиша лекарство. На хора с такъв чувствителен организъм като неговия лекарствата действуват за щастие много бързо. Иначе бих се страхувал, че той ще се окаже съвсем без Сили, когато настъпи денят на опита.