Що се отнася до мен, то след кратко прекъсване на болките през последните два дни тази сутрин отново имах пристъп, за който няма да казвам нищо, освен че ме принуди да се върна към опиума. Сега ще затворя тази тетрадка и ще си взема пълната доза — петстотин капки.
22 юни. Днес надеждите ни пораснаха. Нервното напрежение на мистър Блейк е отслабнало значително. Миналата нощ той поспал малко. Моята нощ благодарение на опиума беше нощ на зашеметен човек. Не мога да кажа, че тази сутрин се събудих; по-право би било да се каже, че дойдох на себе си.
Отидохме в къщата на мис Вериндър да видим дали всичко е възстановено в предишния си вид. Утре, събота, всичко ще бъде готово. Както бе предсказал мистър Блейк, Бетъридж не постави никакви нови препятствия. Отначало докрай той се държеше зловещо учтиво и мълчаливо.
Моето медицинско мероприятие (както го нарича Бетъридж) ще трябва непременно да се отложи за понеделник. Утре вечер работниците ще останат в къщи до късно. В други ден, според установената традиция на неделния ден — една от институциите на тази свободна страна, разписанието на влаковете е наредено така, че е невъзможно някой да дойде при нас от Лондон. До понеделника не остава нищо друго, освен внимателно да наблюдавам мистър Блейк и да го държа, ако е възможно, в това състояние, в което го намерих днес.
Междувременно успях да го склоня да пише на мистър Бреф и да настоява той да присъствува на опита в качеството си на свидетел. Нарочно избрах адвоката, понеже той е силно предубеден против нас. Ако ни се удаде да убедим него, ние ще направим нашата победа неоспорима.
Мистър Блейк е писал също и на детектива Къф? а пък аз изпратих няколко реда на мис Вериндър. С тях и със стария Бетъридж (който наистина заема важно място в семейството) ще имаме достатъчно свидетели — дори и без да включваме мисис Меридю, ако мисис Меридю настои да се принесе в жертва пред общественото мнение.
23 юни. През изтеклата нощ аз отново трябваше да понеса отмъщението на опиума. Но това няма значение; трябва да имам търпение, докато понеделник дойде и си отиде.
Мистър Блейк отново се чувствува много добре. Той ми призна, че към два часа тази сутрин отворил чекмеджето, където, си скрил пурите. Но успял да го затвори пак след големи усилия. После хвърлил ключа през прозореца. Слугата го донесе тази сутрин; намерил го на дъното на една празна цистерна. Взех ключа със себе си — до идущия вторник.
24 юни. Мистър Блейк и аз направихме продължителна разходка в открита каляска. И двамата почувствувахме благотворното влияние на топлия летен въздух. Обядвахме заедно в хотела. За голямо мое облекчение — след като го бях намерил разстроен и развълнуван тази сутрин — той спа дълбоко цели два часа на дивана следобеда. Сега, дори и да прекара лошо още една нощ, вече не се страхувам от последствията.
25 юни, понеделник. Денят на опита! Пет часът следобед. Току-що пристигнахме в къщата на мис Вериндър.
Първият и най-важен въпрос е — здравето на мистър Блейк.
Доколкото мога да съдя, той обещава (във физическо отношение) да бъде така податлив към действието на опиума днес, както е бил преди една година. Сега се намира в състояние на нервна чувствителност, граничеща с нервно разстройство. Цветът на лицето му непрекъснато се променя; ръцете му малко треперят. Той се стряска при всеки внезапен шум и при всяко неочаквано появяване на който и да било.
Всичко това е последица от безсънието, което на свой ред произхожда от нервното състояние, причинено от обстоятелството, че внезапно е престанал да пуши — след като този навик е бил доведен до крайни предели. Тук вече действуват същите причини, които са извършили своята работа и миналата година; и последствията очевидно са същите. Ще продължи ли това все така до свършването на опита? Събитията тази нощ трябва да отговорят на този въпрос.
Докато пиша тия редове, мистър Блейк се забавлява в долния салон — упражнява на билярдната маса разни видове удари, както често е правил като гост в тази къща през юни миналата година. Донесох и дневника си — отчасти с цел да запълня някак свободните нощни часове и отчасти с надеждата, че може да се случи нещо, заслужаващо да бъде отбелязано.
Дали не съм пропуснал да отбележа нещо досега? Преглеждайки вчерашните записки, виждам, че съм забравил да спомена за сутрешната поща. Нека попълня този пропуск, преди да оставя перото и отида при мистър Блейк.