И тъй, вчера получих няколко реда от мис Вериндър. Тя възнамерява да пристигне с вечерния влак, съгласно моята препоръка. Мисис Меридю настоява да я придружи. В писмото се намеква за някаква досада у почтената дама, която обикновено се намирала в отлично настроение; ето защо тя се нуждаела от известно снизхождение, имайки предвид нейните години и навици. Ще се помъча в държането си към мисис Меридю да подражавам на сдържаността на Бетъридж и на неговото държане спрямо мен. Днес той ни посрещна най-тържествено, пременен в най-хубавия си черен костюм, с колосаната си бяла вратовръзка. Когато и да погледне към мен, той тутакси си спомня, че не съм чел „Робинзон Крузо“ от детинство и на лицето му се изписва почтително съжаление.
Мистър Блейк също получи вчера отговор от своя адвокат. Мистър Бреф приема поканата, макар и с известни уговорки. Той твърдо вярва, че е абсолютно необходимо до мястото на този предполагаем спектакъл — както той се изразява — мис Вериндър да бъде придружавана от човек с известна доза здрав разум. И този човек, по липса на друг кавалер, ще бъде самият мистър Бреф. И така, бедната мис Вериндър ще се намира под грижите на двама „пазачи“. Утешително е да се мисли, че с това общественото мнение вероятно ще бъде напълно удовлетворено!
От детектива Къф няма никакво известие. Той несъмнено трябва да е още в Ирландия. Ние не ще можем да разчитаме на него тази вечер.
Току-що влезе Бетъридж да ми каже, че мистър Блейк ме викал. Трябва да оставя перото засега.
Седем часът. Още веднъж обиколихме: всички наново мебелирани стаи и коридори. Направихме и една приятна разходка из шубраците — любимото място за разходка на мистър Блейк, когато е гостувал тук миналата година. По този начин се надявам да съживя в неговия ум предишните впечатления от разните места и предмети, доколкото това е възможно.
Сега ще седнем да вечеряме по същото време, когато са вечеряли и на рождения ден на мис Вериндър. В това отношение моята цел е чисто медицинска: лауданумът трябва да бъде взет при същото състояние на организма, както и миналата година.
След вечерята възнамерявам — колкото може по-естествено — да обърна разговора към диаманта и към заговора на индусите да го откраднат. След като насоча мислите на мистър Блейк към този предмет, ще съм направил всичко, което зависи от мен, преди да настъпи времето да му дам опиума.
Осем и половина. Едва сега намерих свободно време за едно от най-важните ми задължения, а именно — да потърся в домашната аптечка лауданума, от които се е възползувал доктор Канди.
Преди десет минути намерих Бетъридж свободен и му казах какво ми трябва. Без да възрази нито с една дума, дори без ни най-беглия опит да извади от джоба си своя бележник, той ме поведе най-внимателно към склада, където се съхраняваше аптечното шкафче.
Намерих шишенцето грижливо затворено със стъклена запушалка, превързана отгоре с парче кожа. Шишенцето, почти пълно, съдържаше, както и предполагах, обикновен лауданум. Реших да си послужа с него вместо с един от двата вида опиум, с които се бях запасил за всеки случай.
Въпросът за дозирането представляваше известно затруднение. Но аз бях мислил върху това и реших да увелича дозата.
Моите записки ме осведомяват, че мистър Канди е дал всичко двадесет и пет грани. Тази доза е твърде малка, за да предизвика последвалите резултати — дори и при чувствителната възприемчивост на мистър Блейк. Понеже зная как мистър Канди обича да си похапва и попийва и взимайки под внимание обстоятелството, че е отмерил лауданума след обилната тържествена вечеря, намирам за твърде възможно той да е дал повече опиум, отколкото е възнамерявал. Както и да е, аз ще рискувам и ще увелича дозата на четиридесет грани. Освен това сега мистър Блейк е предупреден, че ще вземе лауданум, което значи, че той несъзнателно ще се опита да се бори с действието на наркотика. Следователно необходима е по-голяма доза, за да се повторят резултатите, предизвикани миналата година от по-малка доза.
Десет часът. Свидетелите или гостите (не зная как е по-добре да ги наричам!) пристигнаха преди един час.
Малко преди девет часа придумах мистър Блейк да отидем заедно в неговата спалня под предлог, че бих искал той да я прегледа за последен път и лично да провери дали не е забравено нещо от предишната й мебелировка. Вече се бях предварително наговорил с Бетъридж да приготви за мистър Бреф спалнята, намираща се непосредствено до стаята на мистър Блейк, и да ме уведоми за пристигането на адвоката, като почука лекичко на вратата. Пет минути след като часовникът в хола удари девет часа, чух това почукване; излязох тутакси в коридора, където срещнах мистър Бреф.