Ние го последвахме в гостната стая. Една дребничка стара жена, облечена с вкус, седеше в ъгъла; погълната от работа над някаква изящна бродерия.
Като видя циганския цвят на лицето и шарената ми коса, тя изпусна работата си и лекичко извика.
— Мисис Меридю, това е мистър Дженингз — каза мис Вериндър.
— Моля да ме извините, мистър Дженингз — каза почтената дама, като гледаше обаче към мис Вериндър. — Пътуването с влак винаги разстройва нервите ми. Аз се опитвам да ги успокоя, занимавайки се с нещо, както обикновено. Не зная дали моето бродиране е уместно в този тъй необикновен случай. Ако пречи на вашето медицинско мероприятие, аз, разбира се, с удоволствие ще го оставя настрана.
Побързах да одобря присъствието на ръкоделието, както бях одобрил и отсъствието на разглобеното чучело и счупеното крило на Купидон. Мисис Меридю направи голямо усилие над себе си и — от благодарност — ме погледна в лицето. Ала не! Тя не можа да задържи погледа си върху мен и отново се обърна към мис Вериндър.
— С позволението на мистър Дженингз — продължи тази почтена дама — бих помолила за една услуга. Мистър Дженингз възнамерява да проведе своя научен опит тази нощ. Когато бях ученичка в пансиона, присъствувах на много подобни научни опити. Те винаги свършваха с експлозии. Ето защо моля Мистър Дженингз да бъде тъй любезен и ме предупреди кога трябва да се очаква експлозията. Бих искала, ако е възможно, тя да стане, преди да си легна.
Аз се помъчих да уверя мисис Меридю, че при предстоящия опит не е включена никаква експлозия.
— Не — каза почтената дама. — Аз съм много благодарна на мистър Дженингз и много добре разбирам, че той иска да ме измами за мое собствено спокойствие. Обаче предпочитам откровеността. Аз съм напълно примирена с мисълта за експлозията, но много бих желала да я преживея, ако е възможно, преди да си легна.
В този момент вратата се отвори и мисис Меридю отново лекичко извика. Дали не започваше експлозията? Не. В стаята просто влезе Бетъридж.
— Моля да ме извините, мистър Дженингз — произнесе Бетъридж с най-изискана учтивост в гласа си. — Мистър Франклин пожела да знае къде сте. Скривайки от него по ваша заповед присъствието на младата господарка в къщи, аз му казах, че зная къде сте. А това, ако обичате да забележите, е чисто и просто лъжа. И тъй като аз стоя с единия си крак в гроба, то колкото по-малко лъжи очаквате от мен, толкова повече аз ще ви бъда задължен, когато удари последният ми час и съвестта започне да ме измъчва.
Не биваше да губя нито минутка в размишления върху съвестта на Бетъридж. Всеки миг в стаята можеше да влезе мистър Блейк, тръгнал да ме търси; ето защо аз тутакси се отправих към него. Мие Вериндър ме последва в коридора.
— Те, изглежда, са се наговорили да ви измъчват — каза тя. — Какво значи това?
— Само един протест от страна на общественото мнение, мис Вериндър — макар и в много малък мащаб — против всичко ново.
— Какво ще правим с мисис Меридю?
— Кажете й, че експлозията ще избухне в девет часа сутринта.
— За да я накараме да си легне?
— Да, за да я накараме да си легне.
Мис Вериндър се върна в стаята си, а пък аз тръгнах нагоре към мистър Блейк.
За моя изненада при мистър Блейк нямаше никой. Той се разхождаше нетърпеливо из стаята, очевидно раздразнен, че бе оставен сам.
— Къде е мистър Бреф? — попитах го аз.
Той ми показа затворената врата, която свързваше неговата стая със стаята на адвоката. Мистър Бреф го посетил за малко; опитал се отново да възрази против нашите намерения и отново претърпял пълен неуспех. Мистър Блейк останал глух към всичко това. После адвокатът се заел с черната си кожена чанта, натъпкана догоре с делови преписки.
„Сериозната работа — заключил той — е съвсем неуместна в настоящия случай. Но човек трябва да си гледа сериозната работа въпреки всичко.“ Мистър Блейк може би щял да прости на един делови мъж за неговите старомодни привички. Времето било пари. А мистър Дженингз можел да разчита на неговото присъствие, когато това се окаже необходимо.
С тия думи адвокатът се прибрал в стаята си и упорито се задълбочил над важните си преписки.
Спомних си за мисис Меридю с нейното ръкоделие и за Бетъридж с неговата съвест. Удивителна еднаквост лежи в основата на английския характер — тъй както съществуваше и удивителна еднаквост, изразена в лицето на англичанина.
— Кога ще ми дадете лауданум? — нетърпеливо попита мистър Блейк.
— Трябва да почакате още малко — казах аз. — Ще остана при вас, докато дойде време за това.
Още нямаше десет часът. След многократните ми разпити на Бетъридж и мистър Блейк бях стигнал до заключението, че лауданумът, приготвен от мистър Канди, е бил взет не по-рано от единадесет часа. Ето защо реших и този път да дам опиум на мистър Блейк по същото време.