Поговорихме малко, но мислите ни бяха заети с предстоящото изпитание. Разговорът не вървеше и скоро съвсем спря. Мистър Блейк разсеяно прелистваше книгите на масичката до леглото си. Предварително и предвидливо ги бях прегледал, когато за пръв път влязохме в стаята. „Настойникът“, „Сплетникът“, „Памела“ от Ричардсън, „Чувствителният човек“ от Макензи, „Лоренцо Медичи“ от Роско и „Чарлз V“ от Робъртсън все класически работи; всичките (разбира се) много по-добри от повечето книги, написани, в последно време; и всички (от моя гледна точка) притежаващи едно голямо преимущество: не приковават ничие внимание и не вълнуват ничий ум. Оставих мистър Блейк на успокоителното влияние на толкова четената литература и седнах да запиша всичко това в моя дневник.
Часовникът ми показва, че наближава единадесет. Отново трябва да затворя тетрадката си.
Два часът след полунощ. Опитът е извършен. За резултата давам тук подробен отчет.
В единадесет часа позвъних на Бетъридж и казах на мистър Блейк, че той може най-после да се приготви за лягане.
Погледнах през прозореца. Нощта беше топла и дъждовна; в това отношение приличаше на нощта след двадесет и първи юни миналата година. Макар да не вярвам в предзнаменования, аз все пак се зарадвах на отсъствието в атмосферата на всякакви преки влияния върху нервната система — нямаше никакво прекомерно натрупване на електричество или признаци на приближаваща буря. Бетъридж дойде при мен и тайнствено ми пъхна в ръката някакво листче хартия. На него бяха написани следните редове:
„Мисис Меридю отиде да си легне след моите твърди уверения, че експлозията ще стане утре в девет часа и че няма да мърдам от стаята си, докато тя самата не дойде и ме пусне на свобода. Тя съвсем не подозира, че главното място на действието ще бъде моята гостна стая, иначе би останала тук през цялата нощ! Сама съм и много разтревожена. Моля, позволете ми да видя как отмервате лауданума, много ми се иска да участвувам по някакъв начин в тази процедура, макар и в скромната роля на зрителка. Р. В.“
Излязох от стаята подир Бетъридж и му казах да премести аптечното шкафче на мис Вериндър.
Това мое нареждане очевидно страшно го изненада. Той ме гледаше така, сякаш подозираше, че имам намерение да извърша над мис Вериндър някакъв тайнствен медицински опит!
— Мога ли да ви попитам, сър, какво общо има между моята млада господарка и шкафчето с лекарствата? — попита той.
— Останете в гостната и ще видите — беше моят отговор.
Бетъридж, изглежда, се усъмни в своите способности да ме наблюдава успешно без чужда помощ, когато работата се отнася до шкафчето с лекарствата.
— Мога ли да поканя мистър Бреф да присъствува на замислената от вас процедура? — попита той.
— Не само че може, но и трябва. Аз ще го извикам да дойде с мен долу в гостната…
Бетъридж отиде да вземе аптечното шкафче, без да каже нещо повече. Аз се върнах в стаята на мистър Блейк и почуках на вратата на мистър Бреф. Той тутакси я отвори; в ръката си държеше куп делови преписки: адвокатът беше целият погълнат от юриспруденцията и съвсем недостъпен за медицината.
— Много съжалявам, задето ви безпокоя — казах аз. — Но сега отивам да приготвя лауданума за мистър Блейк и трябва да ви помоля да присъствувате и да видите какво прави.
— Да? — — каза мистър Бреф, макар че ми отдели само една десета част от своето внимание, оставяйки девет десети за преписките си. — Само това ли? Нищо друго?
— Трябва да ви помоля също така да се върнете с мен тук и да присъствувате при вземане на опиума.
— Само това ли? Нищо друго?
— Още едно нещо. Трябва да ви безпокоя с молбата да останете и след това в стаята на мистър Блейк и да изчакате последствията от опиума.
— Много добре! — рече мистър Бреф. — В моята стая или в стаята на мистър Блейк — това е все едно. Аз мога да си гледам работата, където и да съм. Освен ако вие, мистър Дженингз, не сметнете за необходимо да се противопоставите на тази малка намеса на здравия разум във вашата процедура?
Преди да успея да му отговоря, мистър Блейк извика от леглото си:
— Да не искате с това да кажете, че нашият опит никак не ви интересува? Мистър Бреф, вие нямате въображение повече от една крава!
— Кравата е много полезно животно, мистър Блейк! — отвърна адвокатът. С тия думи той излезе подир мен от стаята, все още държейки в ръка своите преписки.