Намерихме мис Вериндър, бледа и разтревожена, да се разхожда из гостната си стая — от единия край до другия. До масата в ъгъла Бетъридж стоеше на стража над аптечното шкафче. Мистър Бреф се отпусна на първия изпречил се пред него стол (подражавайки на полезната крава), тутакси се вдълбочи отново в своите дела и преписки.
Мис Вериндър ме отведе настрана и незабавно заговори за това, което поглъщаше всичките й мисли — за мистър Блейк.
— Как е той сега? — попита тя. — Не е ли много нервен? Не е ли сърдит? Мислите ли, че опитът ще излезе сполучлив? Уверени ли сте, че няма да му навреди?
— Напълно уверен. Елате да отмерим лауданума.
— Една минутка! Сега е единайсет и нещо. Колко ще трябва да чакаме, преди да се случи нещо?!
— Трудно е да се каже. Около един час може би.
— Предполагам, че в стаята трябва да бъде тъмно, както беше миналата година, нали?
— Разбира се!
— Ще чакам в моята спалня, също както и тогава. Ще оставя вратата открехната. Миналата година тя също беше малко отворена. Ще наблюдавам вратата на гостната и щом тя се отвори, ще духна свещта. Всичко се случи тъкмо така и през оная нощ. И сега всичко трябва да се повтори точно както тогава, нали?
— Сигурна ли сте, че ще можете да се владеете, мис Вериндър?
— За него съм готова на всичко! — отговори тя с ентусиазъм.
Погледнах лицето й и се уверих, че мога да разчитам на нея, После отново се обърнах към мистър Бреф.
— Принуден съм да ви помоля да оставите за минутка вашите дела, сър — казах аз.
— О, разбира се!
Той учудено ме погледна, сякаш бях прекъснал работата му на най-интересното място, и тръгна с мене към аптечното шкафче. Тук, лишен от възможността да се отдаде на увлекателното си занимание, той погледна Бетъридж и уморено се прозя.
Мис Вериндър се приближи към мен с кана студена вода, която бе взела от масата.
— Позволете ми да налея водата — прошепна тя. — Аз трябва да взема някакво участие в това!
Отмерих четиридесет грани от шишенцето и изсипах лауданума в чашата.
— Напълнете я три четвърти с вода — казах аз, като подадох чашата на мис Вериндър.
После заповядах на Бетъридж да заключи аптечното шкафче, като добавих, че то няма да ми трябва повече. Лицето на стария слуга просия от неизразимо облекчение. Той несъмнено ме бе подозирал в намерението да извършва някакъв медицински опит с младата му господарка.
След като бе наляла вода по мое указание, мис Вериндър издебна момента — докато Бетъридж затваряше шкафчето, а мистър Бреф се занимаваше със своите преписки — и скришом целуна ръба на чашата.
— Когато му я подавате — прошепна прелестната девойка, — подайте му я от тази страна!
Аз извадих от джоба си кристала, който трябваше да замести диаманта, и го подадох на мис Вериндър.
— Сега вие трябва да вземете участие и в това — казах аз. — Сложете то там, където миналата година сте сложили Лунния камък.
Тя се отправи към индийското шкафче и сложи стъкления кристал в чекмеджето, където се бе намирал истинският диамант през нощта на нейния рожден ден. Мистър Бреф наблюдаваше това, както бе наблюдавал и всичко друго — с явно недоволство. Ала силният драматизъм на този миг надделя (за голямо мое удоволствие) над самообладанието на стария Бетъридж. Ръката му трепереше, докато държеше свещта на мис Рейчъл, той й пошепна с явна загриженост:
— Сигурна ли сте, мис, че това е същото чекмедже?
Отново тръгнах към вратата с чашата лауданум в ръка. На прага се спрях, за да дам последните си наставления на мис Вериндър.
— Не забравяйте навреме да изгасите светлината — казах й аз.
— Ще я изгася веднага — отвърна тя — и ще чакам в спалнята си само с една свещ.
Тя затвори вратата на гостната след нас. Съпроводен от мистър Бреф и Бетъридж, аз се върнах в стаята на мистър Блейк.
Той тревожно се мяташе в леглото си и тревожно ни питаше кога най-после ще му дадем лауданума? В присъствието на двамата свидетели аз му дадох дозата лауданум, оправих възглавницата му и го посъветвах да лежи мирно и да чака.
Леглото му, закрито със светли завеси, бе поставено напреко на стаята така, че от двете му страни да има достатъчно празно място; Спуснах завесата от едната му страна; и в тази част на стаята, която той не можеше да вижда, настаних мистър Бреф и Бетъридж, които трябваше да изчакат резултата от действието на лауданума. Откъм долния край на леглото спуснах завесата наполовина и поставих за себе си стол, но така, че да мога да позволявам на мистър Блейк да ме вижда или да не ме вижда, да ми говори или да не ми говори — в зависимост от обстоятелствата. Узнал предварително, че той има навика да спи със светлина в стаята, сложих на масичка до леглото една запалена свещ, но така, че светлината й да не блести в очите му. Другата свещ оставих на разположение на мистър Бреф; нейната светлина се смекчаваше от спуснатите над леглото завеси. Горната част на прозореца беше отворена, така че въздухът да можеше да се освежава. В къщата цареше тишина. Вън тихичко ръмеше дъждът. Когато всичките тия приготовления бяха завършени, заех мястото си на стола при долния край на леглото. Моят часовник показваше единадесет часа и двадесет минути.