Мистър Бреф се върна към своята работа и, изглежда, се беше вдълбочил в нея както преди; но поглеждайки към него сега, забелязах някои признаци, които показваха, че юриспруденцията бе започнала да губи своята власт над него. Сдържаният интерес към положението, в което се намирахме, бе започнал полека-лека да оказва своето влияние дори и върху неговия трезв ум. Що се отнася до Бетъридж, неговите твърди принципи и неговото достойно държане се бяха превърнали в сапунени мехури. Той забрави, че аз правех „шарлатанския фокус“ над мистър Франклин Блейк; забрави, че бях обърнал къщата с главата надолу; забрави, че не бях чел „Робинзон Крузо“ от детинство.
— За бога, сър — прошепна ми тихичко той, кажете ни кога ще започне да действува…?
— Не преди полунощ — отвърнах аз, също така шепнешком. — Не говорете и стойте мирно!
Бетъридж стигна до последната степен на фамилиарност с мен; без да помисли за своето достойнство — вместо отговор той ми намигна!
Обръщайки очи към мистър Блейк, видях, че той продължаваше да се мята неспокойно в леглото; попита ме нетърпеливо защо лауданумът все още не показва никакво действие. Излишно беше да му казвам, че при това негово състояние, колкото повече проявява неспокойство и нетърпение, толкова по-късно ще настъпи и желаният резултат. Най-добре би било да се постарая да отвлека мислите му от опиума, като ги насоча незабелязано към нещо друго.
С тази цел именно аз го въвлякох в разговор, стараейки се да го върна към предмета, върху който разговаряхме рано вечерта — към диаманта. Постарах се да насоча мислите му към тази част от историята на Лунния камък, която се отнасяше до неговото преместване от Лондон в Йоркшир; към опасността, на която той — мистър Блейк — се бе изложил, изнасяйки скъпоценната вещ от банката във Фризингхол, както и към внезапното появяване на индусите в дома на лейди Вериндър през вечерта на рождения ден. Говорейки за тези събития, нарочно се преструвах, че не бях разбрал добре много от нещата, които мистър Блейк сам ми беше разправил преди няколко часа. По този начин го накарах да заговори за това, което трябваше сега да занимава неговите мисли, без да му позволя, разбира се, да забележи, че върша това умишлено. Лека-полека той така разпалено се впусна да поправя моите неверни впечатления, че престана да се мята в леглото. Съвсем забрави за опиума, и то тъкмо в този важен момент, когато аз по очите му разбрах, че опиумът започваше да оказва своето действие върху неговия мозък.
Погледнах часовника си. Беше дванадесет без пет минути.
По това време непривикналото око още не би могло да забележи в мистър Блейк някаква промяна. Но с всяка измината минута успешното, макар и едва доловимо влияние на лауданума почваше да се изявява по-ясно. Очите на мистър Блейк трескаво заблестяха, ситна пот изби по лицето му. Само след пет минути той започна да говори несвързано. Той упорито продължаваше да говори за диаманта; но престана да завършва изреченията си. Малко по-късно изреченията се превръщаха в една само дума. После настъпи кратко мълчание. Изведнъж той седна на леглото. Продължавайки да мисли за диаманта, той отново заговори — сега вече не с мен, а със себе си. Тази промяна показа, че бяхме стигнали първата фаза на опита. Мистър Блейк изцяло се намираше под влиянието на опиума, който сега действуваше възбуждащо върху мозъка му.
Беше вече дванадесет часът и двадесет и три минути. Следващият половин час щеше да реши въпроса: ще стане ли той от леглото си и ще излезе ли от стаята? Обхванат от неизразима радост, че първият резултат от опита съвпадаше и по съдържание, и по време с това, което бях предвидил, аз го наблюдавах с напрегнато внимание и съвсем забравих за двамата си „помощници“. Поглеждайки сега към тях, видях Закона (представен от преписките на мистър Бреф) небрежно захвърлен на пода. Самият мистър Бреф жадно гледаше през пролуката между двете неплътно спуснати завеси над леглото. А Бетъридж, забравил всички класови различия, надничаше най-нахално през рамото на мистър Бреф.
Забелязали, че ги наблюдавам, те и двамата отскочиха назад — също като хлапета, заварени от учителя си на местопрестъплението. Аз им дадох знак да последват моя пример и тихичко да си свалят обущата. Ако се наложи да проследим мистър Блейк, ние ще трябва да направим това без никакъв шум.