Изминаха десет минути — и нищо не се случи!
Изведнъж мистър Блейк отхвърли одеялото си настрана. Спусна единия си крак от леглото. Седеше и чакаше.
— Не трябваше да го взимам от банката — промърмори той на себе си. — Там си беше на сигурно място…
Сърцето ми силно заби; пулсът в слепите ми очи заудря като чук. Той отново се страхуваше за участта на диаманта! Това беше доминиращата мисъл в неговия мозък. От тази опорна точка зависеше целият успех на опита. Внезапно изпълнилата ме надежда се оказа прекалено силна за моите разстроени нерви. Бях принуден да отвърна очи от него; инак може би щях да изгубя контрол над себе си. Отново настъпи тишина.
Когато се съвзех достатъчно, за да погледна отново към него, мистър Блейк вече стоеше прав до леглото. Сега зениците му бяха свити; очите му блестяха при светлината на свещта; а в това време той бавно клатеше глава. Той размишляваше, той се съмняваше, той заговори отново:
— Отде да зная… индусите може би се крият някъде из къщата!
Той замълча и бавно отиде до другия край на стаята. Спря се, обърна се, почака малко и се върна назад при леглото.
— Дори не е заключен — каза той на себе си. — Сега е в чекмеджето на индийското шкафче, а чекмеджето не се заключва… Седна на ръба на леглото и каза:
— Всеки може да го вземе…
Стана отново и повтори първите си думи:
— Отде да зная… индусите може би се крият някъде из къщата.
Отново се замисли. Аз се скрих зад завесата на леглото. Той огледа стаята несъзнателно, с бляскави очи. Престанах да дишам. Имаше някаква нова задръжка: задръжка в действието на опиума или в действието на мозъка? Кой би могъл да каже? Всичко зависеше от това, какво щеше да направи по-нататък.
Той отново легна на леглото!
Ужасно съмнение се мярна в ума ми. Дали не започва вече приспиващото действие на опиума? Това би било в противоречие с моя личен опит. Но какво значи някакъв си опит, когато става въпрос за опиум? Едва ли биха се намерили двама души на света, върху които опиумът да действува по един и същи начин. Дали в организма на мистър Блейк не съществува някаква особеност, поради която действието на опиума върху него да бъде по-различно? Нима трябваше да се провалим в минутата на крайния успех?
Не! Ето че той пак стана.
— Как мога да спя с това в ума си?
Той погледна свещта, която гореше на масичката до леглото му. След миг взе в ръка свещника.
Духнах втората свещ, която гореше зад завесата, и заедно с мистър Бреф и Бетъридж се спотаихме в най-отдалечения ъгъл на стаята. Направих им знак и те разбраха, че трябва да мълчат така, сякаш от това зависеше животът им.
Чакахме, без да виждаме и чуваме нищо. Чакахме, скрити зад завесата.
Свещта, която мистър Блейк държеше в ръце, изведнъж почна да се движи. След миг той мина покрай нас, бързо и тихо, без да изпуска свещта.
Отвори вратата на спалнята и излезе.
Ние го последвахме в коридора. Последвахме го надолу по стълбите. Той нито веднъж не се обърна, нито веднъж не се спря.
Отвори вратата на гостната и влезе, без да я затвори. Вратата (като всички други врати на къщата) висеше на големи старинни панти. Когато се отвори, между нея остана да зее, малка пролука. Дадох знак на моите спътници да гледат през тази пролука, така че мистър Блейк да не може да ги види. Самият аз застанах от другата страна на вратата. В стената зад мен имаше ниша, където аз тутакси можех да се скрия, ако той намисли да излезе в коридора.
Той отиде към средата на стаята, все още със свещ в ръка. Огледа се, но не погледна назад.
Видях, че вратата към спалнята на мис Вериндър беше открехната. Тя бе изгасила свещта си. Държеше се мъжествено. Смътното очертание на нейната бяла лятна рокля бе всичко, което можах да видя. Никой не би могъл да се усъмни, че в стаята има някой. Тя стоеше в тъмното, без да продума, без да се помръдне.
Часът беше един и десет. В мъртвата тишина дочувах само тихото ромолене на дъжда и тихото шумолене на дървесата.
След като почака за миг в нерешителност посред стаята, той тръгна към ъгъла, където се намираше индийското шкафче.
Остави свещта на шкафчето и започна да отваря и затваря чекмеджетата едно след друго, докато стигна до чекмеджето, в което бе сложен фалшивият диамант. За миг погледна в чекмеджето. После извади оттам кристала с дясната си ръка, а с лявата взе свещта от шкафчето. След това се върна в средата на стаята и отново се спря.