До този момент той бе повторил най-точно това, което бе извършил през нощта след рождения ден. Ще бъдат ли и следващите негови действия пълно повторение на това, което бе извършил миналата година? Ще излезе ли от стаята? Ще се върне ли, както бе направил тогава и както предполагах аз, отново в спалнята си? Ще ни покаже ли какво е направил с диаманта, след като се е прибрал в стаята си?
Следващото му движение обаче не беше това, което бе направил при първото взимане на опиума. Той остави свещта на масата и направи няколко крачки към най-отдалечения край на стаята. Там имаше диван. Той се облегна тежко на ръба с лявата си ръка, сетне се изправи и отново се върна в средата на стаята. Тогава видях очите му. Те бяха замъглени, клепачите му уморено се отпуснаха.
Нервите на мис Вериндър не можаха да издържат напрежението на тази минута. Тя пристъпи няколко крачки и се спря. Мистър Бреф и Бетъридж за пръв път погледнаха към мен през отворената врата. Предчувствието, че ни очаква разочарование, бе завладяло и тях, и мен.
Все пак, докато той стоеше в средата на стаята, имаше някаква надежда. Ние чакахме с голямо нетърпение да видим какво ще стане по-нататък.
Но сега се случи нещо, което реши всички въпроси. Мистър Блейк изпусна фалшивия диамант. Той падна на пода пред вратата, където всички го виждахме много ясно, включително и мистър Блейк. Той дори не се опита да го вдигне; гледаше го с мътен поглед, докато главата му изведнъж се отпусна на гърдите му. Той се поразтърси, за миг дойде на себе си; с несигурни крачки се отправи към дивана и седла. Направи последния си отчаян опит да стане, но отново се отпусна на дивана. Главата му падна на възглавницата. Часът беше един и двадесет и пет. Преди да успея да сложа часовника си в джоба, той вече беше заспал.
Всичко бе свършено. Той се намираше под сънотворното влияние на лауданума; опитът бе стигнал своя край.
Влязох в стаята и казах на мистър Бреф и Бетъридж, че могат да ме последват. Нямаше ни най-малката опасност, че ще го събудим. Сега можехме свободно да се движим и да разговаряме.
— Най-напред трябва да решим — казах аз — какво да правим с него. Той вероятно ще спи шест или седем часа най-малко. Да го пренесем в стаята му — много е далече. Ако бях по-млад, бих се справил с него сам. Но сега здравето и силите ми не са това, което бяха някога, и се боя, че ще трябва да ви помоля да ми помогнете.
Преди мъжете да им отговорят, мис Вериндър тихичко ме извика. Тя стоеше на вратата на спалнята си; в ръката си държеше тънък шал и едно одеяло, взето от нейното легло.
— Ще го наблюдавате ли, докато спи? — попита тя.
— Да. Не бих искал да го оставя сам, тъй като не съм сигурен в действието на опиума.
Тя ми подаде шала и одеялото.
— Защо трябва да го безпокоите — прошепна тя. — Постелете му на дивана. Аз ще затворя вратата и ще остана в стаята си.
Това решение безспорно беше и най-простото, и най-безопасното. Съобщих това нейно предложение на мистър Бреф и Бетъридж: те и двамата го одобриха. Само за няколко минути настанихме мистър Блейк удобно на дивана и го покрихме с шала и одеялото. Мис Вериндър ни пожела лека нощ и затвори вратата на стаята си. Поканих адвоката и стария Прислужник на масата, на която гореше свещта и на която се намираха принадлежности за писане.
— Преди да се разделим — подхванах аз, — искам да ви кажа няколко думи за проведения тази нощ опит. Ние си бяхме поставили две цели. Първо, трябваше да се докаже, че миналата година мистър Блейк е влязъл в тази стая и е взел Лунния камък, като е действувал несъзнателно и безотговорно, под влиянието на опиума. След всичко, което видяхте, вие навярно сте се убедили в това, нали?
И двамата без никакво колебание отговориха утвърдително.
— Втората цел — продължих аз — се състоеше в това, да се узнае какво е направил той с Лунния камък, след като пред очите на мис Вериндър е излязъл от гостната стая с диаманта в ръка. Постигането на тази цел, разбира се, зависеше от това, доколко той ще повтори безпогрешно всичките си действия от миналата година. Това обаче мистър Блейк не направи и следователно втората цел на опита остана непостигната. Не мога да кажа, че не съм разочарован от този резултат, но не мога честно да си призная, че съм изненадан. Още в самото начало казах на мистър Блейк, че пълният ни успех в тази работа зависи от точното възпроизвеждане на всички физически и нравствени условия, в които се е намирал миналата година, и го предупредих, че реализирането на това е почти невъзможно. Ние възпроизведохме тези условия само отчасти, следователно опитът само отчасти излезе успешен. Твърде възможно е също така аз да съм му дал преголяма доза лауданум. Но според мен първата от посочените причини е и истинската причина, на която дължим както нашия успех, така и нашия неуспех.