След пет минути детективът Къф и аз (Гусбъри се настани до коларя, за да му показва пътя) седяхме във файтона и препускахме на изток към Сити.
— Някой ден — каза детективът, сочейки през предното прозорче на файтона — това момче ще постигне забележителни успехи в моята бивша професия. Отдавна не съм срещал такова будно и умно момче! Ще ви предам същността на това, което Гусбъри ми разказа, докато вас ви нямаше в стаята, Вие го чухте, струва ми се, да споменава, че се е затичал подир файтона.
— Да.
— Значи, сър, файтонът тръгнал от улица Ломбард към Тауърското пристанище. Морякът с черната брада слязъл от файтона и поговорил със стюарда на един ротердамски параход, който трябвало да отплува днес сутринта. Морякът попитал дали би могъл да се качи на парахода веднага и да пренощува в своята каюта. Стюардът казал: не. Тази вечер каютите и койките щели да бъдат почиствани и на пасажерите било забранено да заемат местата си до сутринта.
Морякът се обърнал и напуснал пристанището. Когато отново тръгнал по улицата, момчето за пръв път забелязало на отсрещната страна някакъв мъж, облечен като почтен механик, който очевидно следял моряка. Морякът се спрял пред една кръчма и влязъл вътре. Момчето не знаело какво да прави; застанало заедно с други малчугани пред витрината на кръчмата да гледа апетитните закуски. Гусбъри забелязал, че механикът чака, както и той самият чакал — само че от другата страна на улицата. След малко един файтон се приближил бавно и се спрял там, където стоял механикът. Нашият приятел успял ясно да види един от мъжете във файтона, който показал глава през прозореца и поговорил с механика. Без всякаква покана от моя страна Гусбъри ми описа този човек, мистър Блейк, като човек с мургаво лице и приличащ много на индус.
Ясно беше, че ние с мистър Бреф бяхме направили още една грешка. Морякът с черната брада очевидно не е бил шпионин на индусите. Дали той е взел диаманта?
— След известно време — продължи мистър Къф — файтонът бавно тръгнал надолу по улицата. Механикът прекосил улицата и влязъл в кръчмата. Гусбъри почакал, докато гладът и умората надделели и тогава той на свой ред влязъл в кръчмата. В джоба си имал един шилинг и си похапнал царски, както той ме уверява — черен пудинг, пирожки със змиорки и бутилка джинджифилова бира. Какво ли не може да излапа едно момче! Всичко, каквото му попадне!
— И какво е видял Гусбъри в кръчмата? — попитах аз.
— Видял как морякът си четял вестника на една маса и как механикът си четял своя вестник на друга маса. Едва когато се стъмнило, морякът станал и напуснал кръчмата. На улицата той се спрял и подозрително се огледал. Гусбъри — тъй като бил само някакво си момче — останал незабелязан. Механикът още не бил излязъл. Морякът, оглеждайки се на всички страни, тръгнал, без очевидно сам да знае накъде да се отправи. Механикът отново се появил на отсрещната страна на улицата. Морякът продължил, докато стигнал до Бреговата алея, която извежда на улица Долна Темза. Там той се спрял пред някаква странноприемница, на чиято фирма пишело „Колелото на Фортуна“, огледал се още веднъж и влязъл. Влязъл вътре и Гусбъри. Пред бюфета било пълно с посетители: повечето съвсем почтени хора. „Колелото на Фортуна“ е твърде порядъчно заведение, мистър Блейк, прочуто със своята бира и с пирожките си от свинско месо.
Това отклоняване от въпроса от страна на детектива ме нервира. Той забеляза това и когато отново подхвана разказа си, внимаваше да се придържа строго към сведенията, получени от Гусбъри.
— Морякът попитал дали има свободна стая за нощуване. Стопанинът отговорил: „Не! Всички са заети.“ Бюфетчийката обаче го поправила, казвайки, че стая номер десет била празна. Извикали един от прислужниците, за да съпроводи моряка до стая номер десет. Минутка преди това между хората пред бюфета Гусбъри забелязал механика. Той обаче изчезнал още преди да се появи прислужникът. Морякът бил заведен в неговата стая. Не знаейки какво да прави по-нататък, Гусбъри решил да почака и да види дали няма да се случи нещо. И ето че нещо се случило. Изведнъж на сцената отново се появил механикът: стопанинът го мъкнел за яката, а той — за голяма изненада на Гусбъри — показвал всички признаци на пиян човек. Стопанинът го изхвърлил вън на улицата и го заплашил, че ще извика полицията, ако посмее да се върне вътре. От разправията, изникнала между тях, станало ясно, че механикът бил намерен в стая номер десет, където с упоритостта на пиян човек твърдял, че бил ангажирал стаята по-напред. Гусбъри останал тъй поразен от внезапното „напиване“ на този доскоро съвсем трезв човек, че не издържал и изтичал подир него на улицата. Докато не се отдалечил на достатъчно разстояние от хана, механикът се клатушкал насам-натам по най-безобразен начин. Но щом завил зад ъгъла, равновесието му тутакси се възвърнало и той отново станал трезвен член на обществото. Гусбъри се върнал в „Колелото На Фортуна“ крайно учуден и объркан. Той отново зачакал — дали няма да се случи още нещо? Нищо повече не се случило и нищо повече не се чуло за моряка. Гусбъри решил да се върне в кантората. Но тъкмо си помислил за това и ето че на отсрещната страна на улицата отново се появил… същият механик! Той гледал нагоре към един от прозорците на хана — единственият прозорец, който още светел. Светлината в стаята сякаш го поуспокоила. Й той скоро си отишъл. Момчето се върнало в кантората, получило вашата визитна картичка, потърсило ви в къщи… но не ви намерило. Ето как стоят нещата в настоящия момент, мистър Блейк. — И какво е вашето мнение за всичко това?