— Мисля, че работата е сериозна, сър. Съдейки по това, което момчето е видяло, тук наистина са замесени индусите.
— Да. А морякът… той очевидно е човекът, комуто мистър Люкър е предал диаманта. Не е ли странно, че всички ние — мистър Бреф, аз и детективът, нает от мистър Бреф — сме сбъркали относно този човек, който е получил диаманта?
— Никак не е странно, мистър Блейк. Взимайки под внимание големия риск, на който се е излагал този човек, мистър Люкър по всяка вероятност предварително се е уговорил с него, за да отклони умишлено вашата наблюдателност на друга страна.
— А как тълкувате това, което се е случило в хана? — попитах аз. — Човекът, преоблечен като механик, очевидно е действувал по поръка на индусите. Но аз, както и Гусбъри, не мога да си обясня неговото внезапно появяване като пиян.
— Мисля, че бих могъл да отгатна какво значи това, сър — отговори детективът Къф. — Като поразмислите добре, ще видите, че този човек, както изглежда, трябва да е получил някои твърде строги инструкции от индусите. Те самите бият в очи извънредно много, за да се покажат лично в банката или в хана — и следователно са били принудени да разчитат за всичко това на своя съучастник. Е, добре!
Този съучастник дочува в бюфета да се споменава номерът на стаята, в която морякът възнамерява да прекара нощта; в същата тази стая — ако не греша — трябва да пренощува й диамантът. Можете да бъдете сигурен, че при тия обстоятелства индусите непременно ще искат да имат едно точно описание на тази стая — в коя част на къщата се намира, възможно ли е да се проникне в нея отвън и тъй нататък. Какво е трябвало да направи човекът, получил подобни инструкции? Точно това, което е направил! Той изтичал горе, за да огледа стаята, преди да заведат там моряка. Заварили го, че оглежда обстановката и той, разбира се, се преструва на пиян — най-лесният начин да се измъкне от затрудненото положение. Ето как аз разрешавам тази загадка. След като го изхвърлили от хана, той вероятно е отишъл да направи доклада си там, където са го чакали индусите. А те без съмнение са го накарали да се върне и да провери дали морякът действително ще нощува в хана. А колкото до това, което се е случило в „Колелото на Фортуна“, след като момчето си е отишло, ние трябваше да го научим още през изтеклата нощ. Сега е единадесет часа преди обед. Нека се помъчим да узнаем всичко, което все още може да се узнае…
След четвърт час нашият файтон спря на Бреговата алея и Гусбъри ни отвори вратата да слезем.
— Това ли е мястото? — попита мистър Къф.
— Да — отвърна момчето.
Още щом влязохме в „Колелото на Фортуна“, дори и за моите неопитни очи стана ясно, че тук не всичко беше в ред.
Зад тезгяха, където се сервираха напитки, стоеше само една слисана, смутена млада прислужничка, която си нямаше никакво понятие от тази работа. Двамината посетители, които чакаха за сутрешния си аперитив, нетърпеливо почукваха с монетите по тезгяха. В това време откъм вътрешната стая се появи бюфетчийката, развълнувана и угрижена. Когато Мистър Къф я попита за стопанина, тя му отговори, че нейният господар се намирал горе на етажа и че сега не можел да бъде обезпокоен от никого.
— Елате с мене, сър — каза ми мистър Къф, тръгвайки хладнокръвно нагоре по стълбите, след като направи знак и на момчето да ни последва.
Бюфетчийката силно извика на господаря си, предупреждавайки го, че някакви непознати хора са нахълтали в помещението. На първия етаж ни посрещна стопанинът — почервенял от яд; той бързаше да разбере какво се бе случило.