— Не желая да хуля покойника, сър — отвърнах аз, — но ако той умишлено е искал да остави в наследство на сестра си неприятности и опасности чрез нейната дъщеря, то задължителното условие на това наследство би трябвало да гласи, щото неговата сестра да бъде жива, за да изпита и тя неизбежните нещастия.
— О! Ето какви намерения му приписвате вие! Това е пак едно субективно тълкование! Били ли сте някога в Германия, Бетъридж?
— Не, сър. А какво е вашето тълкование, моля?
— Защо да не смятаме — забеляза мистър Франклин, — че целта на полковника може би е била не да облагодетелствува племенницата си, която той дори не е виждал, а да докаже на сестра си, че й прощава, и да докаже това по много любезен начин: като направи подарък на нейната дъщеря? Това обяснение коренно се различава от вашето, Бетъридж, и то е внушено от обективната гледна точка. Както виждате, едното тълкование може да бъде не по-малко справедливо от другото.
Довел нещата до този приятен и успокоителен край, мистър Франклин очевидно реши, че бе изпълнил всичко, което се изискваше от него. Той се изтегна по гръб върху пясъка и попита какво трябва да се прави сега.
Той се бе показал тъй умен и прозорлив (преди да се отдаде на тези задгранични бръщолевения) и през цялото време до такава степен ме превъзхождаше по този въпрос, че аз съвсем не бях подготвен за внезапната промяна, когато, слагайки оръжие, той се обърна към мен за помощ. Едва по-късно аз можах да узная от мис Рейчъл — първа да направи това откритие, — че странните промени и преходи у мистър Франклин се дължели на неговото чуждестранно възпитание. В тая възраст, когато ние сме най-наклонни да приемем нашето „оцветяване“ като отражение от оцветяването на другите хора, него са го изпратили в чужбина: той живял ту в една, ту в друга страна и нито един цвят не останал върху него окончателно. В резултат на това младият мъж се завърнал с множество различни черти на характера си, малко или много противоречащи си една на друга, така че той сякаш прекарваше живота си в постоянно несъгласие със самия себе си. Той можеше да бъде деен човек, можеше да бъде и лентяй; с неясен ум и с бистър ум; образец на решителност и безпомощност в едно и също време. В него имаше и френски, и немски, и италиански черти; понякога дори можеше да се забележи първоначалната английска основа, която сякаш искаше да каже: „Ето ме тук, жалко изопачен, както виждате, но все пак в мене е останало и нещо мое“. Мис Рейчъл обикновено казваше, че италианската черта взимала връх в тия случаи, когато той неочаквано отпускаше ръце и започваше да се моли с обичайната си кротка миловидност да поемете неговата отговорност и да я сложите върху своите плещи. Мисля, че вие не ще бъдете несправедлив към него, ако дойдете до заключението, че италианската черта бе взела връх и сега.
— Не трябва ли вие сам да решите, сър — казах аз, — какво да правите сега? Наистина, това не е работа за мен.
Мистър Франклин очевидно не можа да види важността на моя въпрос — неговото положение не му позволяваше да види нищо друго освен небето над главата си.
— Не искам да безпокоя леля ми без причина — каза той, — но не искам и да я оставя без необходимото предупреждение. Ако бяхте на мое място, Бетъридж, кажете ми с две думи какво бихте направили вие?
Отвърнах с две думи:
— Бих почакал.
— На драго сърце — каза мистър Франклин — Дълго ли?
Започнах да обяснявам мисълта си.
— Доколкото разбирам, сър — казах аз, — все някой ще трябва да даде този проклет диамант на мис Рейчъл на нейния рожден ден и вие можете, да свършите това не по-зле от всеки друг. Хубаво. Днес сме двадесет и пети май, а рожденият й ден е на двадесет и първи юни. Имаме на разположение почти четири седмици. Ще почакаме и ще видим какво ще се случи в това време и или ще предупредим моята господарка, или не — в зависимост от обстоятелствата.
— Прекрасно, Бетъридж! — възкликна мистър Франклин. — Но какво да правим с диаманта до рождения ден?
— Това, което е направил и вашият баща, сър — отвърнах аз. — Баща ви го дал на съхранение в Лондон, а вие го депозирайте в банката във Фризингхол.
(Фризингхол е най-близкият до нашето имение град и неговата банка не е по-малко сигурна от Английската банка.)
— На ваше място, сър — прибавих аз, — бих се отправил на кон заедно с диаманта право във Фризингхол, преди да се върнат дамите.
Възможността да предприеме нещо, и то яздейки на кон, накара мистър Франклин тутакси да скочи на крака. Той стана и без всякаква церемония ме дръпна да стана и аз.