Протоколът на предварителното следствие установява: предумишлено убийство, извършено от неизвестно лице или лица. Семейството на мистър Ейблуайт е предложило награда; направени са били всички усилия за откриване на виновника или виновниците. Човекът, облечен като механик, е изчезнал безследно. Участието на индусите е установено. Относно надеждата да бъдат хванати индусите ще кажа няколко думи в края на доклада си.
А сега, след като изложих всичко необходимо във връзка със смъртта на мистър Ейблуайт, аз мога да премина към описване на неговите постъпки, преди да се срещне с вас, по време на тази среща, както и след вашето гостуване в дома на лейди Вериндър.
III
Животът на мистър Годфри Ейблуайт е имал две страни.
От една страна — известна на обществото — той е бил джентълмен, ползуващ се със заслужена репутация на блестящ оратор по благотворителни събрания и надарен с организаторски способности, които предоставял на разположението на различни благотворителни дружества — в повечето случаи дамски. От друга страна — скрита от очите, на хората — този джентълмен представлявал съвсем различна личност, а именно — бил човек, отдаден на удоволствия, който притежавал извън града вила не на свое име и където настанил една млада дама с друго фамилно име.
При огледа на тази вила видях прекрасни картини и статуи; мебели, избрани с вкус и майсторски изработени; оранжерия с най-редки цветя, подобни на които трудно биха се намерили в целия Лондон. При огледа на личното имущество на двамата бяха намерени разни брилянти и други скъпоценности, неотстъпващи по своята рядкост на цветята в оранжерията; екипажи, каляски и коне, които съвсем заслужено произведоха цяла сензация в Хайд парк сред хора, способни да съдят за едните и за другите.
Вилата и дамата — това са неща тъй обикновени в лондонския живот, че би трябвало, да искам извинение, задето споменавам за тях. Ала това, което не е съвсем обикновено (поне доколкото на мен е известно), е обстоятелството, че всичките тия разкошни неща са били не само поръчани, но и заплатени. Следствието показа — за мое най-голямо учудване, — че картините, статуите, цветята, брилянтите, екипажът и конете са изплатени до стотинка! А вилата била купена и записана направо на името на дамата.
Дълго бих се опитвал да разгадая тази тайна, и то напразно, ако смъртта на Годфри Ейблуайт не бе наложила да се започне следствие за цялото негово имущество. Следствието разкри следните факти:
Мистър Годфри Ейблуайт бил натоварен да се грижи за една сума от двадесет хиляди фунта като един от двамата настойници на някакъв млад джентълмен, който през хиляда осемстотин четиридесет и осма година още не бил пълнолетен. Срокът на опекунството скоро щял да свърши и младият джентълмен трябвало да получи тия двадесет хиляди фунта в деня на своето пълнолетие — през февруари хиляда осемстотин и петдесета година. А дотогава двамата настойници трябвало да му отделят за издръжка по триста фунта два пъти в годината — на Рождество и по средата на лятото. Този доход бил изплащан редовно от главния настойник мистър Годфри Ейблуайт, Но двадесетте хиляди фунта, оставени в ценни книжа (от които уж произлизал този доход), били изхарчени до стотинка още преди края на хиляда осемстотин четиридесет и седмата година. Пълномощното на довереника, даващо право на банкера да продава част от ценните книжа, както и разните писмени ордери, с които му се съобщава за какви суми да продава, били надлежно подписвани от двамата настойници. Но подписът на втория настойник (някакъв армейски офицер в оставка, живущ в провинцията) бил подправян във всички случаи от главния — с други думи, от мистър Годфри Ейблуайт.
Ето какво обяснява благородното поведение на мистър Годфри Ейблуайт и неговата способност да изплаща всички разноски, свързани с дамата и вилата и — както ей сега ще видите — още много други сметки.
Сега можем да минем към рождения ден на мис Вериндър, отпразнуван през хиляда осемстотин четиридесет и осма година, на двадесет и първи юни.
В навечерието на този ден мистър Годфри Ейблуайт посетил баща си и го помолил да му заеме триста фунта (това узнах от самия мистър Ейблуайт-старши). Забележете сумата и същевременно помнете, че полугодишната издръжка на младия джентълмен трябвало да бъде изплатена на двадесет и четвърти същия месец; а също така — че целият капитал на този млад джентълмен бил прахосан от неговия настойник още към края на четиридесет и седма година.