Мистър Ейблуайт-старши отказал да даде на сина си дори и едно пени.
На другия ден мистър Годфри Ейблуайт пристигнал заедно с вас в дома на лейди Вериндър. Само след няколко часа (както вие сам ми казахте) мистър Годфри направил предложение на мис Вериндър. В това без съмнение той е виждал — ако предложението му бъде прието — края на всички свои парични грижи и затруднения — настоящи и бъдещи. Но… мис Вериндър му отказала.
По този начин вечерта на рождения ден на мис Вериндър финансовото положение на мистър Годфри Ейблуайт е било следното: той трябвало да намери триста фунта за двадесет и четвърто число на месеца, както и двадесет хиляди фунта за февруари на хиляда осемстотин и петдесета година. И ако не успеел да си достави тези суми, той е щял да изпадне в крайно тежко положение.
При тези обстоятелства какво става по-нататък?
Вие сте оскърбили мистър Канди, лекаря, с невъздържаните си отзиви за неговата професия, а той ви се отплатил с една доза лауданум. Доктор Канди помолил мистър Годфри Ейблуайт да ви даде „лекарството“, приготвено в малко шишенце; за своето участие в тази работа мистър Годфри сам си признал — при обстоятелства, които ей сега ще ви бъдат изложени. Мистър Годфри охотно се съгласил да изпълни тази молба, още повече че и той самият пострадал от вашия остър език нея вечер. Затова подкрепил Бетъридж, който ви уговарял да пийнете малко коняк с вода, преди да си легнете. Вашият братовчед тайно налял лауданума в студения грог. И вие сте го изпили.
А сега с ваше позволение нека пренесем сцената в дома на мистър Люкър в Ламбът. И ми разрешете да забележа вместо предговор, че ние с мистър Бреф намерихме начин да принудим лихваря да направи пълни признания. Ние най-старателно разгледахме неговите показания, които сега предавам на ваше разположение.
IV
Късно вечерта в петък на двадесет и трети юни (четиридесет и осма година) мистър Люкър бил изненадан от посещението на мистър Годфри Ейблуайт. Той бил още повече изненадан, когато мистър Годфри му показал Лунния камък. Подобен диамант (доколкото било известно на мистър Люкър) не притежавало нито едно частно лице в Европа.
Мистър Годфри Ейблуайт направил две скромни предложения във връзка с този великолепен диамант. Първо, не би ли желал мистър Люкър да го купи? Второ, не би ли се съгласил мистър Люкър, ако той сам не може да го купи, да го продаде с право на комисионна печалба, като изплати част от неговата стойност предварително?
Мистър Люкър дълго разглеждал диаманта, измерил го и го оценил, преди да отговори. Неговата оценка — вземайки под внимание петното върху камъка — била тридесет хиляди фунта.
Стигнал до това заключение, мистър Люкър си отворил устата и задал въпроса:
— Как е попаднал у вас?
Само пет думи, но с какво огромно знамение!
Мистър Годфри Ейблуайт започнал да разправя някаква история. Мистър Люкър отново си отворил устата и този път произнесъл само две думи:
— Съвсем неубедително!
Мистър Годфри подхванал друга история. Сега мистър Люкър намерил за излишно да произнася каквито и да било думи. Той станал и позвънял на слугата си, за да изпроводи благородния посетител до изхода на къщата.
Тогава мистър Годфри се видял принуден да представи работата в нова и по-достоверна редакция, а именно:
След като излял тайно лауданума във вашия грог, той ви пожелал лека нощ и си отишъл в стаята. Неговата спалня била до вашата, с врата помежду им. Като си влязъл в стаята, мистър Годфри (както предполагам) затворил тази врата. Неговите парични затруднения не го оставили да заспи. Той седял цял час по халат и чехли, размишлявайки върху положението си. Тъкмо когато се канел да си легне, изведнъж ви чул да говорите на себе си в другата стая и отивайки към вратата, забелязал, че не я бил затворил, както предполагал.
Надникнал в стаята ви, за да види какво става с вас. Видял как вие със свещ в ръка излизате от стаята и ви чул да казвате на себе си с глас, който съвсем не приличал на вашия:
— Отде да знам? Индусите може да се крият някъде в къщата…
До тази минута той просто си мислел, че давайки ви лауданума, е участвувал в някаква невинна игра около вас. Сега обаче му минало през ума, че лауданумът е произвел върху вас някакво въздействие, което нито докторът, нито пък някой друг би могъл да предвиди. Страхувайки се, че може да се случи някакво нещастие, той тихичко тръгнал по петите ви, за да види какво ще правите.
Той ви проследил чак до гостната стая на мис Вериндър и видял как сте влезли вътре, оставяйки вратата отворена. Погледнал през пролуката между вратата и рамката, преди да се реши да влезе след вас.