Мистър Люкър тутакси съставил необходимите документи. След като ги подписали, той дал на мистър Годфри Ейблуайт два чека. Единият с дата двадесет и трети юни — за триста фунта, а другият с дата тридесети юни — за останалата сума: две хиляди и седемстотин фунта.
Как Лунният камък е бил предаден на съхранение в банката и как след това индусите са изтезавали мистър Люкър и мистър Ейблуайт — вече знаете.
Следващото събитие в живота на вашия братовчед е свързано отново с мис Вериндър. Той й направил второ предложение и (след като то било прието) се съгласил по нейна молба да разтурят годежа. Една от причините за това негово съгласие била разкрита от мистър Бреф. Мис Вериндър имала само пожизнено право върху наследството от майка си, така че той не би могъл да си достави необходимите му двадесет хиляди фунта оттам.
Но ще кажете, че той би могъл да спести три хиляди фунта и да откупи диаманта, ако би се оженил. Разбира се, мистър Ейблуайт би могъл да стори това, ако неговата жена и нейните настойници не биха се възпротивили: те вероятно биха се запитали — защо той взима предварително повече от половината доход за някаква неизвестна цел още през първата година от женитбата. Но дори и да беше преодолял това препятствие, него го очаквало друго изпитание. Дамата от вилата се научила за предстоящата му женитба. Това е една горда жена, мистър Блейк, от онзи род жени, с които човек не бива да се шегува — жена с нежен цвят на лицето и с римски нос. Тя започнала да презира мистър Годфри Ейблуайт. Това презрение можело да си остане скрито, ако той би я обезпечил порядъчно. В противен случай това нейно презрение щяло да „проговори“. Финансовото положение на мис Вериндър му давало малка надежда за възможността да се сдобие с това „обезпечение“, както и да събере двадесетте хиляди фунта. Той не можел да се ожени — наистина не можел да се ожени при подобни обстоятелства!
За това, как той опитал щастието си с друга млада жена и как тази женитба също се провалила по финансови причини, вече знаете. Вие знаете също така, че той получил наследство от пет хиляди фунта, оставено му наскоро от една измежду неговите многобройни обожатели, чието благоразположение този очарователен мъж успял да спечели. И това наследство (както доказват събитията) станало причина за неговата смърт.
Научих, че след като получил тия пет хиляди фунта, той заминал за Амстердам. Там направил всички необходими приготовления, за да насече индийския диамант на отделни камъни. После се върнал (преоблечен и дегизиран) и откупил Лунния камък в определения ден. Минали няколко дни (на тази мярка за предпазливост се съгласили и двете страни), преди диамантът да бъде изнесен от банката. Ако мистър Годфри би се добрал благополучно с диаманта до Амстердам, щял е да разполага с достатъчно време — до юли четиридесет и девета, както и до февруари петдесета (когато младият джентълмен ставал пълнолетен), за да успее да насече диаманта на парчета и да го продаде като отделни скъпоценни камъни. Съдете по това какви причини е имал той, за да се изложи на подобен риск! Успех или смърт — ето как стояли работите за него.
Преди да привърша своя доклад, искам само да ви напомня, че все още има някаква надежда да се хванат индусите и да се върне Лунният камък. Сега той се намира (нещо, за което има всички основания да се предполага) на път за Бомбай с един от корабите на Източноиндийската компания. Този кораб — ако не се случи нищо непредвидено — няма да спира на други пристанища и бомбайската полиция (уведомена вече с писмо, изпратено по суша) ще бъде готова да се качи на кораба, щом той навлезе в пристанището.
Имам честта, уважаеми господине, да остана ваш покорен слуга —
Ричард Къф
(бивш агент от тайната полиция,
Скътланд ярд, Лондон).
СЕДМИ РАЗКАЗ
Писмо от мистър Канди
Фризингхол, сряда, 26 септември 1849 година. Драги мистър Франклин Блейк, вие ще се досетите за печалната новина, която имам да ви съобщя, като видите, че връщам неразпечатано вашето писмо до Езра Дженингз. Той почина в ръцете ми миналата сряда на разсъмване.
Не ме упреквайте, че не ви предизвестих за наближаването на неговия край. Той категорично ми забрани да ви пиша.
„Аз съм задължен на мистър Франклин Блейк — каза той — за няколкото щастливи дни. Не го разстройвайте, мистър Канди, не го безпокойте!“
Неговите страдания до последните шест часа преди смъртта му бяха ужасни. В промеждутъците, когато умът му беше бистър, аз го увещавах да ми каже имената на някои свои роднини, на които бих могъл да пиша. Той ме помоли да го извиня, задето трябва да откаже да изпълни тази моя молба. После добави — без всякаква горчивина, — че иска да умре така, както е живял: забравен и неизвестен. Той поддържаше това свое решение до последния си дъх. Сега вече няма никаква надежда да се направят каквито и да било открития в това отношение. Историята на неговия живот си остана забулена в мрак.