Ясно беше, че индусите предварително са се наговорили да направят това, за да замаскират следите си. Ето защо, без да губя време, аз се върнах в Англия. Слязох от парахода в Грейвзенд и узнах, че те заминали за Лондон. В Лондон разбрах, че отпътували за Плимът. Събраните в Плимът сведения изясниха, че те са отплували преди четиридесет и осем часа с кораба „Бюли Каел“ на Източноиндийската компания направо за Бомбай.
Когато получи тези сведения, Мистър Къф съобщи на бомбайските власти по сухопътната поща и даде нареждане полицията да обискира кораба, щом навлезе в пристанището. След това аз вече нямах нищо общо с тази работа, И нищо повече не чух за нея.
II
ПОКАЗАНИЯ НА КАПИТАНА (1849)
Детективът ме помоли да изложа писмено някои обстоятелства, отнасящи се до тримата мъже (по всяка вероятност индуси), които миналото лято бяха пасажери на кораба „Бюли Каел“, плаващ за Бомбай под моя команда.
Индусите се качиха на нашия кораб в Плимът. По пътя не чух никакви оплаквания от тяхното поведение. Те се бяха настанили в предна кабина, на носа на кораба. Аз лично нямах много случаи да ги срещам.
Към края на пътуването, близо до индийския бряг, ние за нещастие попаднахме на пълно безветрие, което продължи цели три денонощия. Нямам подръка, корабния дневник и не мога сега да си припомня точно къде се намирахме — на коя ширина и дължина в океана. За нашето положение тогава мога да кажа само следното: че течението ни носеше към сушата и когато отново се появи вятър, ние стигнахме пристанище с двадесет и четири часа закъснение.
Дисциплината на кораба (както е известно на всички мореплаватели) отслабва по време на продължителен застой. Така стана и на моя кораб. Някои пасажери спуснаха спасителните лодки и се забавляваха — гребяха и се къпеха наоколо, когато вечерната прохлада им позволяваше да вършат това. След тия развлечения лодките трябваше отново да бъдат издигнати на борда. Но вместо това сега тях ги оставяха във водата, вързани за кораба. Поради силната горещина и досадното време нито офицерите, нито матросите, изглежда, не изпълняваха охотно своите задължения, докато траеше затишието.
През третата нощ дежурният на палубата не бе чул, нито видял нищо необикновено. Когато настъпи утрото, забелязали, че я няма само най-малката лодка; нямало ги и тримата индуси.
Ако тия трима мъже са откраднали лодката наскоро след смрачаване — нещо, в което аз се съмнявах, — то ние се намирахме тъй близо до брега, че би било излишно да изпращам да ги догонят, когато открихме бягството им на следната сутрин. Не се съмнявам, че те се успели да стигнат сушата в такова тихо време (въпреки тяхната умора и неумение да гребат) още преди разсъмване.
Когато навлязохме в нашето пристанище, за пръв път узнах каква причина бе накарала моите трима пасажери да избягат тайно от кораба. На властите можах да дам същите тия показания, които излагам и тук. Те с право ме обвиниха, задето бях допуснал да отслабне дисциплината на кораба. Изказах съжаленията си за това пред тях и пред моите господари. Оттогава, доколкото ми е известно, нищо не се е чуло за тримата индуси. Аз нямам какво повече да прибавя към това, което току-що изложих.
III
ПОКАЗАНИЯ НА МИСТЪР МЪРТУЕЙТ (1850)
Писмо до мистър Бреф
Спомняте ли си, любезни сър, за полудивия пътешественик, с когото се срещнахте на една вечеря в Лондон през есента на четиридесет и осма година? Позволете ми да ви напомня, че името на този човек е Мъртуейт и че след вечерята вие водихте с него продължителен разговор. Разговорът се отнасяше до индийския диамант, наричан Лунния камък, и до съществуващия тогава заговор да се открадне тази скъпоценност.
Оттогава аз пътувах много из Централна Азия. Оттам се върнах отново към местата на предишните си приключения — в Северозападна Индия. Преди около две седмици попаднах в провинция, малко известна на европейците, която се нарича Катхиавар.
Тук с мен се случи едно произшествие, което (колкото и невероятно да изглежда) представлява известен интерес за вас.
В дивите краища на Катхиавар (а колко диви са те, ще разберете, като ви кажа, че тук дори и най-обикновеният селянин оре земята си, въоръжен до зъби) населението е фактически предано на старата индуска религия — древното обожаване на Брама и Вишну. Няколкото мохамедански семейства, пръснати тук-там из далечните селца, не смеят да вкусят каквото и да е месо. Всеки мохамеданин, дори и само заподозрян, че е заклал някоя крава — това свещено животно, — е убиван най-безмилостно от набожните индуси, населяващи тия затънтени области. В пределите на Катхиавар се намират две от най-прославените места за поклонничество на индуските богомолци, където се раздухва религиозният фанатизъм. Едно от тези места е Дварка, родното място на бога Кришна. Другото е свещеният град Сомнат — ограбен и разрушен още преди единадесетия век от мохамеданския завоевател Мадмуд Гаази.