— Бетъридж, вие сте злато човек! — рече той. — Елате и веднага ми оседлайте най-добрия кон в конюшнята.
Тук, слава богу, английската основа пролича най-сетне през всичкото задгранично лустро! Това беше същият онзи мистър Франклин, който се оживяваше само при мисълта да язди на кон — нещо, което ми напомни добрите стари времена. Да му оседлая кон? Аз бих му оседлал и дванадесет коня, ако той само можеше да ги язди всичките!
Ние бързо се върнахме в къщи, бързо оседлахме най-бързия кон в цялата конюшня и мистър Франклин бързо отлетя да депозира в сейфа на банката проклетия диамант. Когато затихна и последният тропот от копитата на бързоногия кои и аз отново останах сам, бях почти готов да се запитам дали всичко това не беше ми се привидяло насън.
Седма глава
Докато се намирах в такова объркано душевно състояние, имащ голяма нужда от усамотение, за да сложа в ред мислите си, ето че дъщеря ми Пенелопа се изпречи на пътя ми (както и покойната й майка се изпречваше пред мен на стълбите) и най-настойчиво ме помоли да й разкажа за нашия разговор с мистър Франклин. При дадените обстоятелства на мене ми оставаше само едно — тутакси да затворя крана на нейното любопитство. Следователно аз й отговорих, че ние с мистър Франклин бистрехме международната политика и спорехме дотогава, докато и двамата заспахме под топлото слънце. Опитайте се да дадете такъв отговор, когато жена ви или дъщеря ви застанат пред вас с неуместен въпрос, в неуместно време, и бъдете уверен, че — верни на миловидната си женска природа — те ще ви разцелуват и отново ще застанат пред вас при първия удобен случай.
Денят преваляше; моята господарка и мис Рейчъл се върнаха.
Излишно е да казваме колко изненадани останаха те, когато узнаха, че мистър Франклин бе пристигнал и отново заминал на кон. Излишно е също да казваме, че и те тутакси ми зададоха неуместни въпроси и че „международната политика“ и „дълбокият сън под слънцето“ не им се понравиха и на тях. Като не можах да измисля нищо друго, аз им казах, че пристигането на мистър Франклин със сутрешния влак трябва да се смята само за една от неговите прищевки. Когато ме попитаха дали и заминаването му с кон е било също така прищявка, аз отвърнах: „Да, така беше“ — и се отдалечих, може да се каже, доста умело.
Отървал се с чест от тези неприятности с дамите, аз се намерих в още по-затруднено положение, когато се върнах в стаята си. При мен дойде Пенелопа — с присъщата й женска любезност — да ме целуне и — с присъщото й женско любопитство — да ми зададе нов въпрос. Този път тя искаше само да разбере какво става с нашата втора прислужница Розана Спирман.
След като ни остави с мистър Франклин при Подвижните пясъци, Розана очевидно се върнала в къщи в най-необяснимо разположение на духа. Лицето й се изменяло (ако може да се вярва на Пенелопа) като цветовете на дъгата. Девойката била ту весела, ту тъжна без всякаква причина. На един дъх задала стотина въпроса относно мистър Франклин Блейк и тутакси се разсърдила на Пенелопа, задето допускала, че навярно някой незнаен джентълмен е проявил интерес към нея. Забелязали как Розана, усмихвайки се, драскала името на мистър Франклин на дъното на работната си кутия. Заварили я, обляна в сълзи, да гледа в огледалото уродливото си рамо. Познавала ли е тя от по-рано мистър Франклин? Съвсем невъзможно! Не са ли слушали те нещо един за друг? Пак невъзможно! Аз мога да засвидетелствувам, че мистър Франклин остана искрено учуден, когато видя как девойката го гледа втренчено. Пенелопа можеше да засвидетелствува, че любопитството на девойката било най-искрено, когато разпитвала за мистър Франклин. Така продължи нашият разговор, който беше доволно скучен дотогава, докато дъщеря ми изведнъж не го прекъсна, изказвайки най-глупавото предположение, което някога бях слушал.
— Тате — рече Пенелопа съвсем сериозно, — остава само едно обяснение: Розана се е влюбила в мистър Франклин Блейк от пръв поглед!
Вие сте слушали за прелестни млади девойки, които се влюбват от пръв поглед, и сте намирали това за твърде естествено. Но някаква си прислужница, току-що излязла от изправителен дом, с грозничко лице и уродливо рамо, да се влюби от пръв поглед в един джентълмен, дошъл на гости у нейната господарка?! Покажете ми нещо подобно на тая глупост в който и да е роман, ако можете. Аз се смях, докато сълзи потекоха от очите ми. Пенелопа, изглежда, ми се разсърди за моята веселост.
— Досега не бях забелязала, че сте толкова жесток, татко! — каза тя кротко и си отиде.