Осма глава
Тук ще трябва да спрем за малко.
Призовавайки на помощ своите възпоминания — както и дневника на Пенелопа, — аз намирам, че ние можем да не се спираме за дълго върху периода от време между пристигането на мистър Франклин Блейк и рождения ден на мис Рейчъл. По-голямата част от това време измина, без да се случи нещо особено, което заслужава да се отбележи. С ваше позволение и с помощта на Пенелопа аз ще спомена тук само няколко събития, като си запазвам правото да опиша ежедневните случки, щом стигнем до деня, в който Лунният камък стана предмет на всеобщо внимание в нашия дом.
Нека започнем тогава със стъкълцето с ароматното мастило, което намерих на пясъчната пътека през онази нощ.
На другата сутрин (сутринта на двадесет и шести) аз показах на мистър Франклин тази магьосническа вещ и му съобщих това, което вече разказах на вас. Той беше на мнение, че индусите не само са дебнели за диаманта, но са имали и глупостта да вярват в своето магьосничество — разбирайки под това знаците над главата на момчето, изливането на мастило върху ръката му и надеждата, че то може да види хора и предмети, които се намират на съвсем друго място. Мистър Франклин ми каза, че и у нас, също както в Далечния изток, има хора, които се занимават с такива странни фокуси (обаче без мастило) и че ние ги наричаме с френското име, нещо от рода на „ясновидство“.
— Бъдете сигурен — каза мистър Франклин, — че индусите са убедени, че ние държим диаманта тук, и са довели малкия ясновидец със себе си, за да им покаже пътя към него, ако успеят да се промъкнат в къщата.
— Мислите ли, че те ще се опитат да сторят това? — попитах го аз.
— Зависи от това, какво ще им каже момчето. Ако то може да види диаманта в желязната каса на Фризингхолската банка, индусите засега няма да ни безпокоят повече със своите посещения. Ако момчето не може да стори това, тогава не ще минат и няколко нощи и ние отново ще имаме случая да ги пипнем в шубраците.
Очаквах, че именно така ще стане; но чудно нещо — този случай вече не се повтори.
Дали фокусниците бяха научили в града, че мистър Франклин е ходил в банката и са направили от това своето заключение, или пък момчето наистина е „видяло“ диаманта там, където той сега се намира (нещо, което аз решително не вярвам), или пък това беше просто съвпадение — но истината е, че дори сянката на индусите не са мярна около нашия дом през седмиците, които изтекоха до рождения ден на мис Рейчъл. Фокусниците си останаха из нашия край, изпълнявайки своя занаят; а ние с мистър Франклин чакахме да видим какво ще се случи, решили да не безпокоим мошениците предварително, като им открием подозренията си. С този отчет за постъпките и на двете страни се изчерпва всичко, което мога сега да кажа за индусите.
На двадесет и девето число от месеца мис Рейчъл и мистър Франклин измислиха нов начин за убиване на времето, което иначе би могло да им се види доста скучно. Има причини, които ни карат да обърнем особено внимание на заниманието, което ги увлече, понеже то има известна връзка с по-нататъшните събития.
Общо взето, господа благородниците имат в живота си един твърде неприятен подводен камък — тяхното безделие, тяхната празнота. В по-голямата си част животът им минава в търсене на някакви занимания; любопитно е да се отбележи — особено ако у тях има склонност към някакви умствени прояви — колко често те се нахвърлят слепешката на нещо съвсем отвратително. В девет случаи от десет те се захващат да измъчват нещо или да развалят нещо, бивайки твърдо убедени, че развиват ума си, докато, просто казано, те само внасят безредие в къщата и обръщат всичко наопаки. Виждал съм например (и жени, за жалост, както и мъже) да излизат на разходка ден след дон с празни аптекарски шишенца и кутийки, за да ловят гущери, бръмбари, паяци и жаби; да се връщат в къщи, да забиват игли в нещастните животинчета или да ги режат на малки парченца без никакво угризение на съвестта. Вие виждате как вашата млада господарка или млад господар разглеждат вътрешностите на паяка с увеличително стъкло или пък на стълбата срещате жаба е отрязана глава; и когато се чудите какво означава тази отвратителна жестокост, на вас ви казват, че младата господарка или младият господар проявяват интерес към естествените науки. Понякога вие отново ги виждате как те с цели часове от глупаво любопитство мушкат прекрасните цветя с остри инструменти, мъчейки се да узнаят от какво са направени. Нима техният цвят ще стане по-красив и ароматът им по-приятен, ако вие узнаете това? Не. Но бедничките благородници трябва да убият някак времето си — виждате ли, трябва да се прекара някак времето! Вие цопате в гъстата кал и правите от нея банички, когато сте още дете, а когато пораснете — цопате в науката; режете паяци и повреждате цветята! И в двата случая цялата тайна се крие в това, че вашата бедна празна глава няма за какво да мисли, а вашите бедни празни ръчички няма какво да правят. И се свършва с това, че почвате да цапотите с бои по някое плавно и да усмърдявате цялата къща; или да развъждате попови лъжички в стъклен съд с мръсна вода, от която на всички в къщи им прилошава; или пък почвате да откъртвате и събаряте оттук и оттам парченца камъни и да засипвате с пясък домашните продукти; или се заемате с фотография, папате си пръстите и безпощадно обезобразявате физиономиите на всички живущи в къщата. Разбира се, тежичко понасят това хората, които трябва да работят, за да имат какво да ядат, какво да облекат и под какво да се подслонят. По сравнете и най-тежкия труд, който някога сте извършвали, с тази празнота, която кара хората да повреждат цветята и да си пъхат носа в стомаха на паяка, и благодарете на щастливата си звезда, че вашата глава трябва да мисли за нещо, че вашите ръце трябва да вършат нещо!