А какъв беше нейният характер? Нямаше ли това очарователно създание някакви недостатъци? Тя имаше точно толкова недостатъци, колкото имате и вие, госпожо — нито повече, нито по-малко.
Сериозно казано, моята мила хубавичка мис Рейчъл, която притежаваше куп прелести и очарования, имаше един недостатък и безпристрастието ме принуждава да го призная. Тя се отличаваше от повечето други девойки по това, че си имаше свои собствени убеждения и беше така причудлива и своенравна, че дори се осмеляваше да върви срещу модата, ако модата не отговаряше на нейния вкус. При по-незначителни неща тази нейна независимост все още беше поносима; но що се отнася до по-важни работи, тя отиваше (както мислехме ние с моята господарка) твърде далече. Мис Рейчъл разсъждаваше така, както разсъждаваха малко жени, два пъти по-възрастни от нея; никога не искаше съвет, никога не казваше предварително какво мисли да прави, никога не споделяше тайните си е никого, дори с майка си. В дребни и големи неща, с хора, които обичаше, и е хора, които ненавиждаше (действувайки и в единия, и в другия случай с еднаква сила), мис Рейчъл винаги постъпваше но своему, осланяйки се само на себе си — и в радост, и в скръб. Место чувах аз моята господарка да казва:
— Най-добрият приятел и най-големият враг на Рейчъл — това е самата тя.
Ще прибавя още едно нещо и свършвам.
При всичките нейни потайности и при всичките й своеволия у мис Рейчъл нямаше нито следа от фалш; и аз не помня нито един път тя да е нарушила дадената си дума. Не помня да е казала „не“, а да мисли „да“. Когато беше дете, тази добра душичка неведнъж поемаше върху себе си вината и понасяше наказанието за пя каки л простъпка, извършена от някой друг, когото тя обичаше. Никой никога не бе чул от нея да си признае, когато провинението й се откриваше и тя биваше разпитвана. Но никой не я чуваше и да лъже. Тя ви гледаше право в очите, клатеше малката си упорита глава и произнасяше просто: „Няма да кажа!“
Наказана отново, малката госпожица скланяше да иска прошка за грубото „няма да кажа“, но — макар и да я държаха на хляб и вода — тя все пак не признаваше, че е виновна. Своеволна, дяволски своеволна понякога — съгласен съм; но въпреки това от нея нямаше по-добър човек на света! Вие може би ще откриете тук някакво противоречие? Проучвайте внимателно жена си в продължение на двадесет и четири часа. Ако през това време не доловите във вашата добра съпруга някакво — каквото и да било — противоречие, тогава господ да ви е на помощ! — вие сте се оженили за истинско чудовище.
След като ви запознах вече с мис Рейчъл, ние се изправяме пред въпроса: как тази млада девойка гледа на омъжването си.
На двадесети юни моята господарка изпрати покана на елин джентълмен в Лондон да дойде на гости за рождения ден на мис Рейчъл. На този щастлив смъртен, както аз предполагах, беше обречено нейното сърце! Както и мистър Франклин, той беше неин братовчед. Наричаше се мистър Годфри Ейблуайт.
Втората сестра на моята господарка (не се плашете, този път няма да се впускаме много надълбоко в семейната история), та както казах, втората сестра на моята господарка преживяла някакво разочарование в любовта; а след това, желаейки на всяка цена да се омъжи, тя се осмели да сключи това, което хората наричат „неравен брак“. Цялото семейство се възмути страшно много, когато благородната по рождение Каролайн пожела непременно да стане жена на мистър Ейблуайт, фризингхолския банкер. Той беше много богат п твърде почтен и стана баща па голямо семейство — обстоятелство, което п досега говори само в негова полза. Ала той си бе наумил да се издигне в обществото — което пък говори против него. Обаче времето и прогресът па съвременното образование оправиха нещата и неравният брак издържа изпита благополучно. Днес ние всички сме либерално настроени (при условие, че вие ще ме одраскате, ако аз ви одраскам) — какво ми влиза на мен в работата дали вие сте депутат или не, чистач или херцог? Това е съвременен възглед, а пък аз се придържам към съвременните възгледи. Ейблуайтови живееха в прекрасен дом, сред голям парк в покрайнините на Фризингхол. Много достойни, много почтени и много уважавани хора в кел пя окръг. Ние няма да им отделяме премного внимание в тия страници с изключение на мистър Годфри, втория син на мистър Ейблуайт, който, с ваше позволение, заема тук важно място поради връзката си с мис Рейчъл.