— Може би професорът не знае, че с картата на някой член на академията той може да влиза там всеки ден освен неделя от десет до четири часа.
Мисис Тредгол отпусна глава на гърдите си и още по-тихо повтори тържествените слова:
— Моят възлюблен съпруг е покойник.
Аз замигах енергично на мистър Канди през масата. Мис Рейчъл го докосна по ръката. Моята господарка го гледаше по неизразим начин. Но напразно. Той продължаваше с добродушие, на което не можеше да се сложи край.
— Много бих се радвал да изпратя на професора моята членска карта, ако бъдете тъй любезна да ми съобщите неговия сегашен адрес.
— Сегашният му адрес, сър, е гробът! — рече мисис Тредгол; изведнъж тя излезе из търпение и заговори е такава ярост, че чашите задрънчаха. — Професорът почина още преди десет години.
— Господи! — простена мистър Канди.
С изключение на кречеталките, които се изпискаха, такова униние обхвана цялата компания, сякаш всички бяха готови да се замъкнат след професора и като него да закрещят от гроба.
Но стига толкоз за мистър Канди. Останалите гости се държаха също така невъзможно и предизвикателно, както и докторът. Когато трябваше да говорят, те мълчаха, а когато заговаряха, то винаги беше нещо не на място. Мистър Годфри, обикновено тъй красноречив на трибуната, решително не пожела да се прояви в по-интимна компания. Дали беше сърдит или смутен след поражението си в градината — това не бих могъл да кажа. Той запазваше всичкото си красноречие за ушенцата на седналата до него дама, член на нашето семейство. Тя взимаше участие в неговия комитет; беше духовно развита личност, с изпъкнала ключица и с голямо пристрастие към шампанското, което — както навярно се досещате — тя обичаше сухо и в голямо количество.
Тъй като стоях близо зад тях, до бюфета, аз мога да засвидетелствувам, че компанията бе лишена от един твърде назидателен разговор, който имах възможността да доловя, докато отпушвах бутилките, режех агнешкото и прочие, и прочие. Това, което двамата си говореха за своите благотворителни деяния, не можех да чуя. Когато започнах да се ослушвам към тях, те отдавна вече бяха престанали да разговарят за жени, които чакат да се освободят от бременност, и жени, които чакат да бъдат освободени от бедност, и бяха преминали към по-сериозни теми. Религията (както разбрах от техните думи, докато отпушвах бутилки и режех месо) означава любов. А любовта означава религия. Земята била малко овехтяло небе. А небето било земя, малко подновена… На земята живеят доста порочни хора; но затова пък като изкупление на небето всички жени ще бъдат членки на някакъв огромен благотворителен комитет; там никой никога не се кара, а мъжете във вид на ангели разпоредители ще изпълняват желанията на жените. Прекрасно! Прекрасно! Но защо мистър Годфри лиши останалата компания от такава интересна беседа?
Вие може би ще си помислите, че мистър Франклин се постара да оживи компанията и да направи вечерта приятна.
Нищо подобно! Наистина той бе успял да се съвземе и да си възвърне веселото настроение; аз подозирам, че Пенелопа му бе съобщила как се бяха отнесли с мистър Годфри в градината. Но колкото и да говореше, за каквото и да заговаряше, девет от десетте пъти той избираше някаква неудобна тема или пък се обръщаше не към този, към когото трябваше; и всичко свършваше с това, че едни оставаха оскърбени, а други озадачени. Неговото задгранично възпитание — всички тия френски, немски и италиански черти, за които вече споменах, — се изявиха по най-неблагоприятен начин около гостоприемната маса на моята господарка.
Какво ще кажете например за неговите разсъждения по въпроса: колко далеч може да отиде една омъжена жена в добрите си отношения към някой друг мъж? И всичко това, с присъщото му френско остроумие, той разтълкува на неомъжената леля на фризингхолския викарий! Какво ще кажете за това, че преминавайки към германската черта на своето образование, той заяви на един от едрите земевладелци, голям авторитет в областта на скотовъдството, който говореше за своя опит при развъждане на бикове, че опитът, строго казано, нищо не струвал и че единственият начин за развъждане на бикове се състоял в това: да се задълбочиш сам в себе си, да си изработиш идеал за съвършен бик и след това да го произведеш!? И накрая, какво ще кажете за тази негова проява: когато депутатът от нашето графство, разгорещявайки се над сиренето и салатата, по въпроса за разпространяването на демократизма в Англия произнесе следните слова: „Ако ние се лишим от древната защита па нашите права, мистър Блейк, тогава какво ще ни остане, позволете да ви попитам?“ На което мистър Франклин отговори по италиански маниер: