— Ще ни останат три неща, сър: любов, музика и салата!
Мистър Франклин не само че вкара цялата компания в ужас с подобни изказвания, но когато английската черта у него накрая взе връх, той загуби задграничното си лустро и като премина към разговор върху медицинската професия, изрече такива смешни неща за всички лекари, че успя да вбеси дори и дребничкия, добродушен доктор Канди.
Спорът между тях започна е това, че мистър Франклин бе принуден — не помня по какъв повод — да признае, че в последно време страда от безсъние. Мистър Канди каза, че нервите му били разстроени и че топ незабавно трябва да се подложи на лечение. Мистър Франклин отвърна, че да се лекува и да опипва наслуки в тъмнината според него е едно и също нещо. Мистър Канди, отвръщайки с ловък удар, каза, че самият мистър Франклин, строго погледнато, търси съня си в тъмнината и че само медицината може да му помогне да го намери. Мистър Франклин, отвръщайки на удара е удар, от своя страна каза, че той често бил слушал слепец ла води слепеца, по чак сега за пръв път узнал какво значи това… По този начин те се препираха рязко и остро, докато и двамата се разгорещиха; особено мистър Канди толкова много се разпали, защищавайки своята професия, че моята господарка беше принудена да се намеси и да забрани продължаването на спора. Необходимостта от такава една строга намеса окончателно унищожи доброто настроение на гостите. Разговори все още се започваха, от време на време ту тук, ту там, но в тях вече нямаше пи живот, ни огън. Дяволът (или диамантът) властвуваше над гостите и всички почувствуваха голямо облекчение, когато моята господарка стана и даде знак па дамите да оставят мъжете да си допият виното.
Тъкмо бях наредил каните с вино пред стария мистър Ейблуайт (който заместваше стопанина на дома) и ето че на терасата се разнесоха звуци, които ме изненадаха до такава степен, че аз тутакси забравих добрите си маниери. Ние е мистър Франклин се спогледахме: това бяха звуците на индийския барабан. Готов бях да се закълна, че фокусниците са се върнали при нас, щом в нашия дом се появи Лунният камък!
Когато заобиколиха ъгъла на терасата и се приближиха към нас, аз побързах да изляза, за да ги отпратя. Но за нещастие двете кречеталки вече ме бяха изпреварили. Те изхвръкнаха на терасата като две увеселителни ракети, желаейки с нетърпение да погледат фокусите на индусите. Госпожиците бяха последвани от другите дами; скоро пристигнаха и мъжете. И преди още да успеете да кажете „Господи, помилуй!“, мошениците вече се кланяха на компанията, а кречеталките целуваха хубавичкото момченце.
Мистър Франклин застана редом до мис Рейчъл, а пък аз се изправих зад нея. Нашите подозрения, изглежда, бяха основателни, а тя, не знаейки нищичко от истината, стоеше пред индусите и на гърдите й блестеше Лунният камък!
Не мога да ви кажа какви фокуси ни показаха индусите и как ги изпълниха. Раздразнен от неудачната вечер и ядосан от мошениците, дошли отново тъкмо навреме, за да видят диаманта със собствените си очи, аз, трябва да си призная, съвсем се побърках. Първото нещо, което помня, бе внезапното появяване на терасата на индийския пътешественик мистър Мъртуейт. Обикаляйки образувания от гостите полукръг, той тихичко отиде зад фокусниците и тутакси заговори с тях на родния им език.
Дори ако ги беше убол с игла, аз се съмнявам дали индусите биха се стреснали повече и обърнали към него тъй светкавично бързо, както сега, когато чуха първите думи, отронили се от неговите устни. Само след миг те вече му се кланяха по най-вежлив и раболепен ориенталски начин. След като си размениха няколко думи на чуждия език, мистър Мъртуейт се отдалечи все тъй безшумно, както се бе и приближил. Главният фокусник, който същевременно изпълняваше и ролята на преводач, отново се обърна към зрителите. Аз забелязах, че кафявомургавото лице на този човек бе станало сиво, след като мистър Мъртуейт поговори с него. Индусът се поклони на моята господарка и я уведоми, че представлението е свършило. Крайно разочарование, кречеталките изкрещяха своето „О!“ — този път отправено към мистър Мъртуейт, задето бе сложил кран на спектакъла. Главният фокусник смирено положи ръка на гърдите си и за втори път съобщи, че представлението е свършило. Малкото момче тръгна наоколо с шапка в ръка. Дамите се прибраха в гостната, а мъжете (с изключение на мистър Франклин и мистър Мъртуейт) се върнаха при виното. Аз и един от лакеите тръгнахме подир индусите, за да ги изпроводим извън оградата на имението.
Когато се връщах през градината, усетих мирис на тютюн и видях, че мистър Франклин и мистър Мъртуейт (последният пушеше пура) бавно се разхождаха напред-назад между дърветата. Мистър Франклин ми даде знак да отида при тях.