— Това — рече той, представяйки ме на знаменития пътешественик — е Габриел Бетъридж, старият слуга и приятел на нашето семейство, за когото току-що ви говорих преди малко. Разкажете и на него, ако обичате, всичко, което току-що разказахте на мен.
Мистър Мъртуейт извади пурата от устата си и с присъщия му уморен вид се подпря на едно дърво.
— Мистър Бетъридж — започна той, — тези трима индуси са толкова фокусници, колкото сме и ние с вас.
Нова изненада! Аз, разбира, се, попитах пътешественика дали не беше срещал индусите и друг път.
— Никога — отвърна мистър Мъртуейт, — но знам какво представляват индийските фокуси. Всичко, което видяхте тази вечер, е само едно лошо и тромаво подражание. Ако моят богат и дългогодишен опит не ме лъже, тия хора са брамини от висок ранг. Аз ги заплаших, че ще бъдат разкрити, а вие видяхте как това ги смути, макар че индусите умеят изкусно да прикриват своите чувства. В тяхното поведение се таи някаква мистерия, която аз не мога да си обясня. Те два пъти са нарушили повелите на своята каста: първо, когато са пътували по море, и, второ, когато са се предрешили като фокусници. В страната, където живеят, това ее счита за страшно престъпление. Трябва да има някаква много сериозна причина за това и някакво не съвсем обикновено оправдание, за да могат те отново да бъдат приети в редовете на своята каста, когато се върнат в родината си.
Аз онемях от почуда. Мистър Мъртуейт продължи да пуши. Мистър Франклин, маневрирайки, както ми се стори, между различните черти на своя характер, накрая наруши мълчанието.
— Аз не бих се решил, мистър Мъртуейт, да ви безпокоя е наши семейни работи, които не биха могли да ви интересуват и за които аз сам твърде неохотно бих заговорил извън нашия домашен кръг. Но след тия ваши думи считам за свое задължение, в интерес на лейди Вериндър и нейната дъщеря, да ви разкажа за това, което може би ще ви даде в ръцете ключа на споменатата мистерия. Говоря ви строго поверително и смея да се надявам, че вие не ще забравите това.
След този увод мистър Франклин разказа па индийския пътешественик всичко, което ми беше разправил при Подвижните пясъци, и безстрастният мистър Мъртуейт бе тъй заинтересован от този разказ, че остави пурата си да угасне.
— А сега — каза мистър Франклин в заключение, — какво ви подсказва за всичко това вашият опит?
— Моят опит ми подсказва — отвърна пътешественикът, — че през целия си живот аз не съм бивал тъй близо до смъртта, както вие, мистър Франклин, и това е меко казано.
Ето че дойде ред да се удиви и самият мистър Франклин.
— Наистина ли е толкова сериозно? — попита той.
— Според мен, да! — отвърна Мъртуейт. — Аз не се и съмнявам след всичко, което ми разказахте, че възвръщането на Лунния камък на неговото място върху челото на индийския идол представлява едновременно и причина, и оправдание за тия нарушения на закона на кастата, за които ви говорих. Тия хора ще чакат за удобния случай с търпението на котки и ще го използуват със свирепостта на тигри. Как сте се спасили от тях досега, не ми е ясно — рече знаменитият пътешественик, като запали отново пурата си и втренчено се загледа в мистър Франклин. — Вие сте разнасяли диаманта насам-натам и тук, и в Лондон, и все още сте жив! Нека се опитаме да си обясним това. Предполагам, че и двата пъти, когато сте изнасяли диаманта от Лондонската банка, това е ставало посред бял ден?
— Да — отговори мистър Франклин.
— И на улицата е имало много хора?
— Много.
— Вие, разбира се, сте определили времето, когато е трябвало да пристигнете у лейди Вериндър? От станцията дотук местността е пуста. Пристигнахте ли в определения час?
— Не. Пристигнах четири часа по-рано.
— Позволете ми да ви поздравя за това. А кога занесохте диаманта във Фризингхолската банка?
— Занесох го един час след пристигането си и три часа преди времето, когато са очаквали да ме видят тук.
— Позволете ми отново да ви поздравя! А сам ли го донесохте оттам?
— Не. Върнах се заедно с братовчед ми, братовчедките и техния лакей.
— Позволете ми да ви поздравя за трети път! Ако някога намислите да пътувате извън границите на цивилизования свят, мистър Блейк, уведомете ме и аз ще тръгна с вас. Вие сте човек с голям късмет!
Тук се намесих и аз. Моите английски възгледи не можеха да се помирят с подобни изказвания.
— Да не би да искате да кажете, сър — възкликнах аз, — че за да си възвърнат диаманта, индусите биха отнели живота на мистър Франклин, ако бяха имали тази възможност?