Забравих да спомена, че аз се преселих с младоженката в дома на нейния съпруг в неговото имение.
— Сър Джон — рече тя, — аз не мога без Габриел Бетъридж.
— Милейди — отвърна сър Джон, — аз също не мога без него.
Така именно говореше той винаги с нея и така именно аз попаднах на служба при него. На мене ми беше все едно къде отивах, само и само да бъда близо, до моята господарка.
Когато разбрах, че господарката ми се интересува от земеделска работа, от стопанисване на фермата, аз сам започнах да се интересувам, от това — още повече че бях седмият син на един беден земеделец. Моята господарка ме направи помощник на управителя на имението, аз се стараех с всички сили и скоро бях повишен. След няколко години, един понеделник, ако не се лъжа, моята господарка каза на мъжа си:
— Сър Джон, твоят управител е глупав старик. Дай му хубава пенсия и на негово място сложи Габриел Бетъридж.
А във вторник сър Джон й отговори:
— Милейди, управителят получи хубава пенсия, а Габриел Бетъридж зае неговото място.
Вие сте слушали много пъти за съпрузи, които водят нещастен живот. Ето ви един съвсем противоположен пример. Дано той послужи като предупреждение за някои и като насърчение за други. А в това време аз ще продължа разказа си.
Вие навярно ще си помислите, че заживях охолно като лорд. Наистина, аз заемах отговорно и почетно място, имах си собствена къщичка, сутрин обикалях имота, следобед изготвях сметките, а вечер пушех лула и четях „Робинзон Крузо“. Какво още бих могъл да желая, за да се смятам щастлив? Спомнете си какво не достигало на Адам, когато живеел самичък в райската градина, и ако не осъждате Адам, тогава не осъждайте и мен.
Жената, на която спрях вниманието си, водеше домакинството в моята къщичка. Казваше се Селина Гоби. Аз съм съгласен с покойния Уилям Кобет по въпроса за избора на жена. Гледайте жената хубаво да си сдъвква храната и да има тежка стъпка — й вие няма да сгрешите. Селина Гоби притежаваше тия, пък и някои други качества и това беше една от причините, задето се ожених за нея. Обаче аз си имах и друго едно основание, до което се добрах сам-самичък. Преди да се оженим, аз трябваше да плащам на Селина известна надница освен издръжката. А като моя жена Селина щеше да ми работи даром. Ето как погледнах аз на въпроса. Икономия плюс малко любов. И аз изложих всичко това на моята господарка в подобаваща форма, така както го бях изложил и пред самия себе си.
— Мислил съм много за Селина Гоби — казах аз — и ми се струва, милейди, че ще ми бъде по-евтино да се оженя за нея, отколкото да я издържам като прислужничка.
Моята господарка се засмя и каза, че не знае от какво повече да се възмущава: от моя начин на изказване или от моите принципи. Предполагам, че това й се видя смешно по причини, които вие не можете да разберете, освен ако сте знатна особа! Като не долових нищо друго освен това, че мога да направя предложение на Селина, аз отидох и го направих. И какво каза Селина? Божичко, колко малко познавате жените, ако трябва да питате! Разбира се, че тя каза „да“.
Когато наближи денят на сватбата и се заговори, че ще трябва да си ушия нов фрак за церемонията, аз малко се поуплаших. Поразпитах някои други мъже какво са чувствували те, когато са се намирали в моето положение, и всички си признаха, че десетина дни преди венчавката са имали силното желание да се откажат от нея. Но аз отидох малко по-далече: опитах се да се откажа. Разбира се, не даром! Знаех, че Селина, няма да се откаже от мен току-тъй — безвъзмездно. Да се обезщети жената, когато мъжът се отказва от нея — това е един от основните закони в Англия. Следователно, спазвайки закона и след като поразмислих внимателно, аз предложих на Селина Гоби един пухен юрган и петдесет шилинга обезщетение. Вие може би не ще повярвате, но това е самата истина: тя излезе тъй глупава, че не го прие.