Разбира се, след това за мене нямаше друг изход. Аз си уших нов фрак, от най-евтините, и изобщо се отървах с най-малките разноски по случая. И макар че не бяхме щастливи, ние не бяхме и нещастни. И едното, и другото беше наполовина. Как се случи това, и аз сам не разбирам, но ние винаги си пречехме един на друг, и то съвсем естествено. Когато аз исках да се кача нагоре по стълбите, ето че жена ми слизаше надолу; или пък когато жена ми слизаше надолу, аз се качвах нагоре. Ето какво представлява съпружеският живот, доколкото аз мога да съдя.
След петгодишни недоразумения относно стълбите всемъдрото Провидение се оказа достатъчно милостиво да ни освободи един от друг, като прибра жена ми. Останах сам с моята малка Пенелопа; други деца нямахме. Скоро след това почина и сър Джон и моята господарка също остана с малката си дъщеря, мис Рейчъл; друго дете нямаше. Зле съм описал моята господарка, ако трябва да ви се обяснява, че малката Пенелопа израсна под нейните топли грижи; че бе изпратена на училище, че получи образование, че стана сръчна девойка и когато порасна, бе назначена за лична прислужничка на мис Рейчъл.
Що се отнася до мен, аз изпълнявах длъжността на управител до Рождество на 1847 година, когато в моя живот настъпи важна промяна. На този ден моята господарка благоволи да дойде при мен, в къщичката ми, на чаша чай. Тя започна разговора, отбелязвайки, че от времето, когато съм постъпил като паж при стария лорд, аз съм бил на служба при нея повече от петдесет години; след тия думи тя ми подари една прекрасна вълнена жилетка, изплетена собственоръчно от нея, която да ме запази от зимните студове.
Приех този великолепен подарък, не намирайки думи да благодаря на моята господарка за оказаната ми чест. Но за моя голяма изненада жилетката се оказа не чест, а подкуп. Изглежда, моята господарка забелязала, преди аз сам да почувствувам това, че съм станал вече на години и дошла при мен, за да ме придума (ако мога така да се изразя) да се откажа от тежката си длъжност управител на имота и да прекарам спокойно останалите дни от живота си като иконом в нейния дом. Аз се противопоставих, доколкото можах, на обидното предложение да заживея мирно и спокойно. Но господарката познаваше слабото ми място: тя постави въпроса като услуга към самата нея. Нашият спор завърши с това, че като някой изкуфял глупак аз избърсах очите си с новата вълнена жилетка и заявих, че ще си помисля.
След като моята господарка си отиде, аз страшно се разстроих, главата ми просто щеше да се пръсне от мисли; затова реших: да прибягна до средството, което никога не ми бе изменяло в подобни трудни и непредвидени случаи. Запалих лулата си и се обърнах към „Робинзон Крузо“. Не бяха минали и пет минути, откакто разтворих тая необикновена книга, и ето че се натъкнах на следните утешителни редове (страница сто петдесет и осма): „Днес ние обичаме това, което утре ще намразим“. И тутакси разбрах как трябва да постъпя. Днес аз все още желая да си остана управител на полския имот, но утре, според авторитетния „Робинзон Крузо“, аз ще поискам нещо съвсем различно. Трябваше само да си представя утрешния ден и утрешното си душевно състояние и въпросът бе уреден. След като се поуспокоих по-този начин, аз заспах като управител на имота на лейди Вериндър, а сутринта се събудих като иконом в нейния дом. Всичко стана, както трябваше да стане, и то с помощта на добрия „Робинзон Крузо“.
Дъщеря ми Пенелопа току-що погледна през рамото ми — да види какво съм написал. Според нея всичко е написано много хубаво и отговаря на истината във всяко отношение. Обаче тя направи едно възражение. Казва, че досега съм написал съвсем не това, което е трябвало да напиша. Били са ме помолили да разкажа историята на диаманта, а пък аз съм разказал собствената си биография. Странно, но аз не мога да си обясня как се получи това. Чудя се дали и господа професионалните писатели вмъкват себе си в своите разкази? Ако това е така, аз напълно им съчувствувам. Впрочем ето още едно лошо начало. Тогава какво да се прави? Нищо, доколкото ми е известно… Само че вие не губете търпение, а пък аз ще започна отново за трети път.
Трета глава
Аз се опитах да реша въпроса, как трябва да започна разказа си, по два начина. Първо, като се почесах по главата, което не ме доведе доникъде. Второ, като се посъветвах с дъщеря си Пенелопа, която ми даде една съвсем нова идея.