— С бога сред звездите ще ти е по-добре. Сега иде времето на вълците — промълви той на мъртвеца преди да избърше и прибере кинжала си в ножницата. После закрачи през четирите съвършени, пусти градини към вратите, където подкупените евнуси го чакаха да му отворят. По пътя си чу някакво глупаво птиче да пее в ослепителната бяла светлина на пладнето, после зазвъняха камбаните, призоваващи добрите хора на света молитва.
ПЪРВА ЧАСТ
Глава 1
Никога не забравяй, че са дошли от пустинята.
В дните преди да започне своя практика, когато баща й още можеше да й говори и да я напътства, той безброй пъти й беше повтарял тези думи. Те се отнасяха за господстващите ашарити, сред които по негласно споразумение те живееха и се трудеха — също като своите събратя от пръснатите навсякъде по света киндатски племена — в желанието да си създадат тихо островче на спокойствие и сигурност.
— Но пустинята е част и от нашата история, нали така? — веднъж го попита тя. Въпросът прозвуча като предизвикателство. Не беше лесна ученичка — нито за него, нито за никого.
— Вече сме минали през това — отвърна Исхак с красивия си мелодичен глас. — То е просто част от пътя ни. Всъщност никога не сме били истински хора от дюните. А те са такива. Дори и тук в Ал-Расан, сред градините, водоскоците и дърветата, Родените от звездите никога не са сигурни в дълговечността на всичко това. В сърцата си те остават, каквито са били, когато за пръв са приели учението на Ашар сред пясъците. Когато не можеш да проумееш постъпките на някого от тях, спомни си думите ми и сигурно всичко ще ти стане ясно.
В онези дни, колкото и да се дразнеше, за Джехане думите на баща й бяха като свето писание. Друг един път, след като се беше оплакала за трети път в продължение на една скучна сутрин, прекарана в приготвяне на мазила и настойки, Исхак кротко я беше предупредил, че животът на лекаря често може да е скучен, но не винаги е така и ще дойде време, когато ще копнее за еднообразието, от което се оплаква сега.
Тя лежеше и си припомняше думите му преди най-сетне да потъне в сън в края на един ден, който дълго щеше да се помни във Фезана — с проклятия и черни възпоменателни свещи — като Денят на рова.
Този ден щеше да остане в паметта на Джехане бет Исхак, лекарката, до края на живота й. Не само с това, с което щяха да го запомнят съгражданите й от този горд, бунтовен град. Този следобед тя изгуби стъкленицата си за урина, а още преди да са залезли луните — и частица от сърцето си.
Стъкленицата не беше обикновена. Тя беше част от семейната история.
Денят започна със седмичния пазар край Картадската порта. Малко след съмване Джехане вече седеше в палатката край фонтана, принадлежала преди това на баща й — точно навреме, за да види как последните стопани пристигат от околността с натоварените си с продукти мулета. В бяла ленена роба тя седеше с кръстосани крака на възглавницата си под бяло-зеления навес — цветовете на лекарите — и чакаше пациенти. В палатката зад нея както винаги се въртеше Велас, готов да отмерва и раздава лекарства по нейно нареждане, както и да я пази от неприятности, с каквито една млада жена лесно можеше да се сблъска на многолюдния пазар. Ала неприятностите бяха малко вероятни — Джехане вече беше добре позната в града.
Сутринта край Картадската порта обикновено беше свързана с предписване на лечение на земеделците, които живееха извън градските порти, ала имаше и градски жители — слуги, занаятчии, търговки от пазара, а нерядко и благородници, прекалено стиснати, за да плащат за частни визити, или твърде горди, за да допуснат в дома си киндатка. Такива пациенти никога не идваха лично — те пращаха някоя слугиня с шишенце урина за изследване или секретар, който й прочиташе описанието на симптомите и оплакванията.
Стъкленицата за урина на Джехане, която всъщност беше на баща й, стоеше на видно място на малкия тезгях под навеса. Тя беше емблемата на семейството, неговият герб. Върху този великолепен образец на стъкларското изкуство бяха изобразени двете луни, които киндатите почитаха, и Висшите звезди, по които се гадаеше.
Това в известен смисъл беше предмет, твърде красив за всекидневна употреба, особено при непривлекателната функция, която изпълняваше. Стъкленицата беше измайсторена от един занаятчия в Лонза преди шест години и беше подарък от цар Алмалик от Картада на Исхак, който беше давал напътствия на акушерките иззад една завеса по време на трудното, но успешно раждане на третия син на монарха.