Тя се усмихна насърчително на кожаря.
— Няма значение в какво сте донесли пробата. Не се извинявайте.
По вида му личеше, че е джадит от севера, преселил се тук, защото в Ал-Расан имаше повече работа за изкусните занаятчии. Най-вероятно беше покръстен в тукашната вяра. Ашаритите не поставяха такова условие, но данъчното бреме върху джадитите и киндатите беше сериозен стимул да прегърнат веруюто на пустинника Ашар, наречен Мъдрия.
Тя прехвърли урината от очуканата чашка във великолепната стъкленица на баща си, дар от благодарния цар, чийто наследник днес беше тук, за да празнува събитие, затвърждаващо картадското владичество над гордата Фезана. В това шумно утро Джехане нямаше време да се замисли върху иронията на положението, но тя избиваше на повърхността и постоянно напомняше за себе си.
Джехане прехвърли урината на момчето в стъкленицата и видя, че е оцветена в розово. Вдигна я срещу светлината. Всъщност цветът беше близък до червеното. Детето имаше треска, а какво още — беше й трудно да прецени.
— Велас — тихо нареди тя. — Пелин, разреден с четвъртинка мента. И капка ликьор за вкус.
Чу как помощникът й се отдръпна в дъното на палатката да приготви лекарството.
— Топъл ли е на пипане? — обърна съм тя към кожаря.
Човекът закима усърдно.
— И сух. Много сух, докторке. И трудно преглъща храната.
— Съвсем разбираемо — побърза да го успокои тя. — Дайте му лекарството, което ще ви приготвим. Половината като се приберете у дома, другата половина след залез-слънце. Разбирате ли ме какво ви казвам?
Човекът кимна. Трябваше да го попита, това беше важно. Някои от пациентите, особено джадитите от севера, не разбираха защо е нужно лекарството да се дава на дози. За тях Велас приготвяше две отделни шишенца.
— Днес му давайте топла супа, но по малко, и ябълков сок, ако можете да си го позволите. Накарайте го, дори да не иска. По-късно може да повърне. Няма нищо страшно, стига да не повръща кръв. Има ли кръв, повикайте ме веднага. Ако всичко е наред, продължавайте със супата и сока до довечера. Щом е сух и горещ, това ще му е от полза, разбирате ли ме? — Човекът отново кимна, бърчейки чело от напрежение. — Преди да си тръгнете, обяснете на Велас къде живеете. Ще дойда утре сутринта да го видя.
Изражението на човека издаваше видимо облекчение, но след миг отново се появи познатото колебание.
— Прощавайте, докторке… Нямаме пари да викаме лекар у дома.
Джехане се намръщи. Изглежда, не беше новопокръстен, а смазан от данъците джадит, който отказва да предаде вярата си в своя бог-слънце, Джад. Но коя беше тя, та да осъжда религиозните предразсъдъци? Близо една трета от собствения й доход отиваше за киндатския данък, а тя в никакъв случай не се смяташе за религиозна. Малко лекари бяха такива. От друга страна, гордостта беше съвсем друго нещо. Киндатите бяха Скитниците, наречени така на двете луни, прекосяващи нощното небе сред звездите, и ако питаха Джехане, те не бяха странствали толкова надалеч, в продължение на много векове, за да се откажат от дългата си история тук, в Ал-Расан. И ако джадитът мислеше по същия начин за своя бог, тя би го разбрала.
— Ще говорим за заплащането, когато му дойде времето. За момента въпросът е дали детето има нужда от кръвопускане, а тук, на пазара, ще ми е трудно да го направя.
Чу как някой жизнерадостно се засмя пред палатката. Тя не му обърна внимание и се опита да смекчи тона. Знаеше се, че киндатските лекари са най-скъпо платените на полуострова. „И би трябвало — помисли си Джехане. — Ние сме единствените, които разбират нещо.“ Но не беше справедливо да упреква хората, че се притесняват за пари.
— Не се бойте — усмихна се тя на кожаря. — Няма да пусна кръв и на вас, и на момчето.
Този път се засмяха повече хора. Баща й винаги беше подчертавал, че половината от задачата на лекаря е да накара пациентите да му вярват. Малко смях винаги беше от полза, това Джехане го беше установила отдавна. Той пораждаше доверие.
— Искам да ми кажете точно луните и Висшите звезди в часа на раждането му. Ако ще му пускам кръв, трябва да изчисля времето.
— Жена ми знае точно — прошепна човекът. — Благодаря. Благодаря, докторке.