Ванора едва не му се изсмя в лицето. Нямаше достатъчно храна дори за собствените й хора, какво остава пък за тези на Лъвското сърце.
— И откъде, ако можеш да ми кажеш, да намеря храна за армията ти? Нашите запаси свършиха по време на обсадата.
Сър Джайлс избра този момент, за да се представи пред Лъвското сърце. Почука на вратата и влезе. Съзирайки благоприятната възможност, Ванора се измъкна от стаята.
— Свещеникът каза, че си ме викал — изрече рицарят.
— Да. Луелин намери ли се?
— Не. Сигурно е избягал в планините, но ние не ги познаваме. Сър Брандън излезе с патрул, за да претърси околността.
— Трябва да пратя съобщение на Едуард, веднага. Той трябва да узнае, че сме превзели Крагдън. Междувременно ще установя щабквартирата си тук. Има обаче едно затруднение. Запасите от храна не са достатъчни и не можем да се изхраним. Веднага щом се облека, ще разясня на крепостните какви са задълженията им за снабдяването ни с храна. Градините и бостаните трябва да са пълни по това време на годината.
— Късмет — пожела му Джайлс. — Хората на Крагдън ми се струват враждебни, не са по-добри от нецивилизованите диваци, които се изсипват от хълмовете, за да тормозят пограничните ни барони.
Лъвското сърце размишляваше над думите на Джайлс, докато слизаше по стълбите към залата. Уелсците не харесваха англичаните, но Едуард беше решил да обедини Уелс и Англия, щом станеше крал, а когато Едуард решеше нещо, никой не можеше да го спре.
Тишина последва влизането му в препълнената зала; враждебността беше силно осезаема. Той се качи на подиума и зачака всички да насочат вниманието си към него, преди да заговори с глас, който прозвуча авторитетно:
— Хора на Крагдън, чуете ме. Предявявам претенции към Крагдън и всичко, което го заобикаля, от името на принц Едуард Английски.
Нервно раздвижване последва изявлението му.
— Нищо няма да се промени. Ще ви бъде позволено да се върнете по домовете си невредими и ще продължите да принадлежите на замъка. Заради дългата обсада ще имаме нужда от храна. Приберете се по домовете си, ожънете реколтата и донесете десятъка си, както винаги сте правили. Възнамерявам да пратя хора да идат на лов, но говеждо, агнешко и свинско ще бъдат вкусно допълнение към дивеча. Гарантирам, че никой мъж, жена или дете няма да останат гладни през идващата зима.
Море от намусени лица посрещна погледа му. После той се досети. Те не разбираха какво им говори. Откритието му се потвърди, когато Ванора се приближи към него и изрече:
— Малцина от хората ми разбират английски, сър Лъвско сърце.
— Преведи им — заповяда той. — Накарай ги да разберат, че никой няма да пострада, ако изпълняват заповедите ми.
Лъвското сърце разбираше малко уелски и слушаше внимателно, за да се убеди, че Ванора предава вярно думите му. Беше решил, още преди да влезе в Крагдън, че ще пази в тайна ограничените си познания по уелски, защото това би му послужило по-добре, отколкото да признае, че разбира какво се говори за него.
Ванора преведе всичко и се обърна към Лъвското сърце.
— Това ли е? Свободни ли да се върнат по домовете си сега?
— Да, но очаквам скоро в замъка да пристигне храна.
Щом Ванора преведе думите му, селяните събраха децата и вещите си и започнаха да излизат от залата. Тя се накани да ги последва, но Лъвското сърце й нареди да остане.
— Стомахът ми се е залепил за гръбнака. Кога можем да очакваме яденето?
— В килера няма нищо друго освен овес. Искаш ли овесена каша, сър Лъвско сърце?
Стомахът му се сви.
— Трябва ни месо, за да си напълним коремите.
Той извика сър Осгуд, един от своите рицари.
— Сър Брандън върна ли се?
— Не, Лъвско сърце. Още е навън, с патрула си.
— Трябва ни храна, но тук няма никаква. Организирай един лов. Трябва да има много дивеч по това време на годината. Може би ще се натъкнете и на добитъка, който селяните са скрили в гората, когато са бягали към кулата.
Осгуд излезе веднага, за да изпълни нарежданията на Лъвското сърце.
— Ами воините, затворени долу в кулата? — запита Ванора. — Ще получат ли храна и вода?
— Да. Когато ние ядем, и те ще ядат.
— Какво ще стане с тях?
— Ще получат възможност да се присъединят към армията на Едуард.
Ванора изпръхтя неженствено.
— Това никога няма да стане. Моите хора са верни на Уелс и на Луелин.
— И на тебе — допълни Лъвското сърце.
Ванора изфуча.
— Баща ми ги беше натоварил да ме защитават по време на дългите му отсъствия от дома. Службата в армията на Едуард ще бъде предателство и спрямо татко, и спрямо Крагдън. Не очаквай да се отрекат от наследството си.